Какво е клониране?
Клонирането представлява развиваща се област на научни изследвания с потенциал за по-добро лечение на човешки заболявания. Животното, което е клонинг, е точно копие на животното, от което е била взета генетична информация (ДНК) за създаването му. В онкологията терминът се използва и за описание на едно семейство или вид ракови клетки. Учените също могат да клонират човешки гени.
Какво представлява процесът на клониране?
За да бъде създаден клонинг, ДНК се взема от животно. Тази ДНК се поставя в яйцеклетка на животно от женски пол. След това тази клетка се поставя в утробата на женското животно, за да расте и да се развива. Това е много сложна процедура и е трудно да бъде постигнат успех при нея. Повечето клонирани животни не оцеляват след раждането. Дори след раждането си клонираните животни могат да се сблъскат с повече здравословни проблеми от обичайното, както и с по-кратка продължителност на живота.
Първото клонирано животно е било овца на име Доли, родена през 1996 г. Оттогава има много други клонирани животни, включително мишки, котки, кози, прасета, крави и маймуни. Няма човешки клонинги, въпреки че технологията за това вероятно съществува. Клонирането на хора е много противоречива тема.
Как клонирането може да бъде използвано за предотвратяване на болести?
Гените са специфични участъци от ДНК. Учените могат да клонират гени, като ги прехвърлят от един организъм в друг и ги карат да се репликират. Това се нарича ДНК клониране или рекомбинантна ДНК технология. Създаването на клонинг на човешки ембрион е най-противоречивият вид клониране. Наречено терапевтично клониране, целта му е да създаде човешки ембриони за изследване. Съществува голямо противопоставяне на този тип клониране, тъй като човешките ембриони се унищожават по време на изследването.
Една от най-обещаващите области на изследване е терапията със стволови клетки. През 2013 г. учени от Oregon Health & Science University са били първите, които са клонирали ембриони, за да създадат стволови клетки. Стволовите клетки се считат за ценни в медицината, защото имат способността да се превръщат във всякакъв вид клетки.
Например при развитие на бъбречно заболяване и нужда от нов бъбрек, член на семейството на болния може да бъде достатъчно съвместим (или донорът да е друг човек), за да може да дари бъбрек. Въпреки това, има вероятност тялото да отхвърли органа. Лекарствата против отхвърляне (имуносупресори) могат да намалят този риск, но също така ще понижат и имунната система.
Стволовите клетки е възможно да бъдат използвани за решаването на проблема с отхвърлянето на органи. Тъй като стволовите клетки могат да се превърнат във всеки вид клетки, те могат да бъдат използвани за създаване на органите или тъканите, от които се нуждае даден човек, като бъдат използвани неговите собствени клетки. След като клетките са на самия пациент, е по-малко вероятно тялото му да ги атакува, сякаш са чужди клетки. Въпреки че стволовите клетки притежават голям потенциал, трудността при получаването на клетки остава. Стволовите клетки са най-изобилни в ембрионите. Тези клетки могат да бъдат събрани и от пъпната връв, както и от някои тъкани в тялото на възрастен.
Какви са предизвикателствата пред технологията?
Възрастните стволови клетки са по-трудни за събиране и може да имат по-малък потенциал от ембрионалните стволови клетки. Друго предизвикателство е това как да бъдат създадени ембрионални стволови клетки за възрастни. Тук се намесват изследователите от Орегонския университет по здравеопазване и наука. В тяхната работа са използвани дарени човешки яйцеклетки, при което се отстранява ДНК на яйцеклетките и след това тя се заменя с ДНК, взета от кожни клетки на възрастни.
След това лабораторията използва комбинация от химикали и електрически импулси, за да накара ембриона да расте и да развива стволови клетки. След това тези стволови клетки са могли да бъдат използвани на теория за създаване на органи и тъкани, предназначени за човека, който е дарил своята ДНК от кожни клетки. Въпреки че това изследване е много обещаващо, клонирането на ембриони за стволови клетки остава силно противоречиво.
Референции:
1. Sinclair KD, Corr SA, Gutierrez CG, et al. Healthy ageing of cloned sheep
2. Ayala FJ. Cloning humans? Biological, ethical, and social considerations
3. Tachibana M, Amato P, Sparman M, et al. Human embryonic stem cells derived by somatic cell nuclear transfer
