Функционалните нарушения на щитовидната жлеза са чести и засягат голяма част от населението. При жените се наблюдава предразположеност към такива заболявания. В контекста на нарушената функция на щитовидната жлеза могат да се наблюдават промени в настроението и емоционалния баланс. Това подчертава важността на хормоните на щитовидната жлеза в грижата за психическото здраве.
Хипотиреоидизмът - понижената функция на щитовидната жлеза може да се дължи на атрофия на жлезата, тиреоидит на Хашимото с развитие на гуша, което често е резултат от автоимунен процес. Освен това може да се дължи и на посттерапевтични ефекти след лечение с радиоактивен йод или хирургична интервенция. Понякога нарушенията във функцията на щитовидната жлеза могат да бъдат вторични и да се проявяват с понижаване в нивата на тиреостимулиращия хормон - TSH, което може да доведе до разрушаване на хипофизата и други нарушения в хипофизните хормони. Умереният хипотиреоидизъм се характеризира с честа проява на депресивни епизоди, забавяне на говора, понижен интелектуален капацитет, лесна уморяемост, загуба на апетит и апатия. При по-възрастни пациенти това състояние може да се свърже и с повишен риск от деменция. Освен това, хипотиреоидизмът може да доведе до обсесивни компулсивни разстройства, панически пристъпи и психози.
Тревожността е друго често срещано усложнение на хипотиреоидизма. Проучване, проведено с 29 жени и 27 мъже, на средна възраст около 30 години, е показало връзката между нарушената функция на щитовидната жлеза и развитието на тревожност. За целите на проучването са били извършени ехографски изследвания, проследяване на нивата на хормоните на щитовидната жлеза и оценка на нивата на антителата - TAT и МАТ. Резултатите са показали, че пациентите, при което се е наблюдавала тревожност, са имали повишено ниво на щитовидните хормони, макар и в малка степен, както и повишени нива на възпаление в жлезата. Установено е, че лечението на това състояние е по-ефективно чрез заместителна терапия и приложение на нестероидни противовъзпалителни средства. По този начин се осъществява облекчение както на тревожността, така и на възпалението на щитовидната жлеза.
От друга страна, хипертиреоидизмът - повишената функция на щитовидната жлеза не може да бъде прецизно свързана с психиатрични разстройства, но се наблюдава повишена предразположеност към депресия и маниакални състояния при тези пациенти. Установено е, че има синергично действие между невромедиаторите в мозъка и хормоните на щитовидната жлеза, които участват в различни метаболитни процеси в мозъка и имат определящо значение за психическото здраве. Също така се наблюдава и връзка между автоимунните процеси, хроничното възпаление и психичните разстройства. При хипертиреоидизъм се наблюдават психични нарушения, които, обаче, отшумяват при назначена тиреостатична терапия. Повлияването от лечението зависи от давността и тежестта на заболяването, както и от прогресията на психическите нарушения.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5326237/
