Хипертрофията се определя като увеличаване на размера на клетките, тъканите или органите в тялото. Мускулна хипертрофия може да възникне в резултат на физически упражнения, особено упражнения с тежести. Вдигането на тежести и постоянното (и безопасно) напрягане мускулната тъкан може да доведе до нейното уголемяване. Хипертрофията не трябва да се бърка с хиперплазията, която представлява увеличаване на броя на клетките в тялото.

 

Цялата мускулна тъкан в тялото се състои от клетки, наречени миоцити. В тялото има три вида мускулна тъкан. Те включват:


  • Сърдечна мускулатура (миокард), представлява структурно и функционално уникален вид мускулна тъкан, разположена в сърцето, която всъщност има характеристики на скелетната мускулна тъкан;
  • Гладка мускулатура, която е неволева (не подлежи на волеви контрол) и основно е част от стените на кухите органи, стената на кръвоносните съдове, част от мускулите на окото и кожата;
  • Скелетна мускулатура, която е прикрепена към костите и се използва за движение на крайниците и торса в пространството.

Клетките на скелетните мускули са дълги и имат цилиндрична форма и съдържат много ядра. Външната обвивка на мускулните клетки се нарича сарколема, а вътрешният гел (цитоплазма) на клетката се нарича саркоплазма. В саркоплазмата молекулите на миоглобина съхраняват кислород, а молекулите на гликогена съхраняват глюкоза. Кислородът и глюкозата осигуряват енергия за мускулната клетка. Също така в саркоплазмата актиновите и миозиновите нишки образуват протеинови вериги, които могат да се плъзгат една покрай друга по време на мускулни контракции.

 

Когато мускулната тъкан е подложена на механичен стрес, настъпва активиране на миогенни стволови клетки, което води до възстановяване на увредената мускулна тъкан и увеличаване на размера на мускулните клетки. Тези механизми включват:

  • Клетъчно подуване: По време на тренировка мускулните клетки използват енергия от кислород и глюкоза, за да задвижат мускулните контракции. Това води до увеличаване на притока на кръв към свиващия се мускул и възниква временно подуване на клетките. Подуването на мускулните клетки предизвиква освобождаване на анаболни хормони (като растежен хормон), които водят до активиране на миогенните стволови клетки;
  • Увреждане на мускулните клетки: При тренировка се причинява леко увреждане на мускулните клетки, което активира миогенните стволови клетки;
  • Клетъчна хипоксия: Хипоксията е състояние, при което тъканите на тялото изпитват недостиг на кислород. Силовите упражнения могат да доведат до временна хипоксия поради повишена нужда от кислород и компресия на мускула. Хипоксията води до освобождаването на хормони, които помагат за модулиране на лактат и растежен хормон в мускулните клетки;
  • Хормон на растежа: При силови упражнения се освобождава хормон на растежа. Този хормон е активен по време на процеса на възстановяване на мускулните клетки и увеличава мускулната сила. Хормонът на растежа също намалява ефекта на миостатина, хормон, инхибиращ растежа в мускулните клетки. Това спиране на миостатина позволява увеличаване на мускулните клетки (хипертрофия).

 

Референции:
1. Centner C, Wiegel P, Gollhofer A, König D. Effects of Blood Flow Restriction Training on Muscular Strength and Hypertrophy in Older Individuals
2. Cuspidi C, Facchetti R, Quarti-trevano F, et al. Incident Left Ventricular Hypertrophy in Masked Hypertension
3. Verywell Health. What Is Hypertrophy?