Гъбичките се срещат навсякъде в природата, те са еукариоти (едноклетъчни и многоклетъчни организми, чиито клетки притежават ядро, където е събран генетичният им материал). Тези организми са класифицирани като царство, което е отделно от другите еукариотни царства на растения и животни.
Гъбичните клетките са много по-големи от бактериалните, а молекулярните им процеси много наподобяват тези на растенията и животните. Въпреки това, за разлика от клетките на бозайниците, гъбичките почти винаги притежават твърда клетъчна стена, съдържаща хитин, която обгражда тяхната плазмена мембрана.
Подобно на животните, гъбичките са хетеротрофи, те придобиват хранитлни вещества чрез абсорбиране на разтворени молекули, обикновено чрез отделяне на храносмилателни ензими в тяхната среда. Гъбичките не фотосинтезират.
Най-често срещаните едноклетъчна форми на гъбичките включват видове като Aspergillus и Candida, които са широко разпространени. Градини, детски площадки, къщи, хотели, болници и дори кожата и лигавиците са идентифицирани като източници на гъбички, причиняващи животозастрашаващи инфекции.
Малка част от милионите видове гъбички изпълняват четирите основни условия, необходими за заразяване на хората: поносимост на висока температурна, способност да нахлуят в човешкия организъм, лизис (процес на разрушаване на клетките) и абсорбция на човешката тъкан и устойчивост на човешката имунна система.
При здрави хора инвазивната гъбична инфекция е рядка, тъй като усъвършенстваната имунна система на животните и хората се е развила в постоянен отговор на предизвикателства като микотичните инфекции.
Гъбичните заболявания се срещат често при имунокомпрометирани пациенти. HIV инфекцията допълнително прави милиони хора уязвими от смъртоносни гъбични заболявания.
Гъбичните инфекции днес са сред най-трудните за справяне болести при хората.
Някои гъбички причиняват заболяване при здрави хора, но повечето гъбични инфекции се появяват при хора, които вече имат сериозно заболяване и често застрашават напредъка при онкологичните заболявания, трансплантациите на органи и хемопоетични стволови клетки, неонаталната медицина, терапията на автоимунни заболявания, травми и тежки операции. Всъщност самите медицински постижения правят своите бенефициенти уязвими към гъбични заболявания, защото лечението може да наруши нормалното функциониране на имунната система на пациента.
Библиография:
The fungal kingdom: essentials of mycology. In: Kibbler CC, Mackenzie WR, Odds FC, editors. Principles and Practice of Clinical Mycology.
Bodey GP, Bueltmann B, Duguid W, Gibbs D, Hanak H, Mall G, Martino P, Meunier F, Milliken S, Naoe S, Okudaira M, Scevola D, van’t Wout J. Fungal infections in cancer patients: an international autopsy survey.
