Множествената склероза е автоимунно и възпалително заболяване на централната нервна система, което прогресивно атакува главния и гръбначния мозък.
Множествената склероза се характеризира с прогресивно разрушаване на миелиновата обвивка, която заобикаля аксоните на нервните клетки или невроните.
Миелиновата обвивка е мембрана, която подобно на изолационната обвивка на електрически кабел предпазва нервните влакна.
Тази обвивка активно участва в ускоряването на разпространението на нервните импулси.
При хора с множествена склероза миелиновата обвивка постепенно се разрушава от възпалителни процеси.
Разрушаването на миелиновата обвивка причинява нарушения в циркулацията на нервните импулси, включително забавяне.
Това води до появата на повече или по-малко тежки увреждания в зависимост от засегнатата област.
Болестта не може да бъде излекувана, най-често се развива в две фази.
Първата, която започва около 30-годишна възраст, се нарича рецидивираща фаза.
Характеризира се с появата на симптоми, последвани от периоди на ремисия.
Втората фаза, наречена прогресираща, обикновено започва 10 до 20 години след първите симптоми на заболяването.
На този етап симптомите се установяват непрекъснато, което води до появата на прогресивно когнитивно или двигателно функционално увреждане.
Вирусът Epstein-Barr е отговорен за множествената склероза
Много автоимунни патологии са предизвикани от вируси и множествената склероза не е изключение от правилото.
Изследователите отдавна знаят, че вирусът Epstein-Barr често присъства в организма на хора, които развиват множествена склероза.
До момента не е установена причинно-следствена връзка между болестта и вируса.
Вирусът Epstein-Barr е част от семейството на Herpesviridae и е отговорен за няколко заболявания, най-известното от които е инфекциозната мононуклеоза, наречена "болест на целувката".
Този вирус участва и в други много по-сериозни патологии като лимфом на Бъркит, болест на Ходжкин, синдром на Пуртило или назофарингеален карцином.
Вирусът е един от най-разпространените и се смята, че повече от 95% от населението на света е било или един ден ще бъде изложено на този вирус.
За щастие, при по-голямата част от хората, той не причинява симптоми и следователно остава напълно незабелязан.
Учените отдавна знаят, че появата на мононуклеоза в юношеството може да бъде рисков фактор за отключване на множествена склероза.
Но за първи път проучване ясно установява ролята на вируса Epstein-Barr като отключващ механизъм в началото на множествената склероза.
Вирус Epstein-Barr - наблюдения в американската армия
За да установят тази връзка, американски изследователи са проследили в продължение на 20 години повече от 10 милиона млади новобранци от американската армия, на които са им правени кръвни изследвания на всеки две години.
Следователно учените са успели да анализират кръвни проби, вероятно заразени с вируса Epstein-Barr и възможната поява на множествена склероза по време на военната служба.
Така изследователите са установили, че 955 души са развили множествена склероза.
Това откритие им позволява да определят, че рискът от развитие на множествена склероза е 32 пъти по-голям след появата на инфекция с вируса на Epstein-Barr.
Те също така са установили, че инфекцията с друг вирус не увеличава риска от развитие на това невродегенеративно заболяване.
Учените също така са забелязали високи серумни нива на невронален маркер, който е признак за дегенерация на нервите, характерна за множествената склероза.
Тези високи нива са налице само при пациенти, които са били заразени с вируса.
Това откритие може да ускори разработването на ваксина срещу вируса Epstein-Barr.
Ваксинацията по време на детството може значително да намали риска от развитие на множествена склероза по-късно.
Фармацевтичната компания Moderna е започнала клинично проучване с РНК ваксина, насочена срещу този вирус.
Източници:
https://www.science-et-vie.com/corps-et-sante/et-si-le-virus-de-la-mononucleose-etait-lelement-declencheur-de-la-sclerose-en-plaques-66316
https://www.science.org/doi/10.1126/science.abj8222
