Ентероцитите са клетки в чревната лигавица, които се развиват от стволови клетки, намиращи се на дъното на криптите на Либеркюн (чревни крипти, представляващи епителни жлези, които се разполагат между основите на чревните власинки). Първоначално възрастни стволови клетки, от които произхождат ентероцитите, се превръщат в преходни клетки (прогениторни клетки), които се разполагат малко по-далеч от нишата на стволовите клетки.


Прогениторните клетки се делят от 4 до 6 пъти, за да увеличат своята популация и след това се диференцират в разнообразието от типове клетки, които влизат в състава на чревния епител. Повечето от тях се превръщат в ентероцити, но също така и в гоблетни клетки, М-клетки и други видове клетки.


Новите ентероцити се изтласкват прогресивно към върховете на вилите (микроскопични власинки) или към епителната повърхност от нови клетки. След като достигнат тези позиции, те умират и се изтласкват от епитела. Изтласкването включва както механичен натиск, така и загуба на адхезионни връзки със съседни клетки. Някои клетки умират чрез апоптоза и след това се изхвърлят от епитела. Не е известно какъв е механизмът за движение на ентероцитите от криптите към епителната повърхност. Молекулните компоненти на базалната ламина са различни по пътя на ентероцитите и се смята, че това може да допринася за тяхната миграция. Смята се също, че диетата участва в динамиката на живота на ентероцитите.



Основната функция на ентероцитите е да усвояват хранителните вещества след стомашно-чревно и ензимно смилане на храната. Ентероцитите могат да използват глутамат и глутамин, както и мастни киселини и глюкоза, за своите енергийни нужди. Това е любопитно, защото всички видове хранителни вещества преминават през ентероцитите. Ентероцитите също помагат при храносмилането, като отделят ензими, които разграждат пептидите и дизахаридите.


Гликокаликсът (извънклетъчна мрежеста структура от полизахариди) на апикалния домен (външната част, от страната на чревния лумен) на ентероцитите образува слой с дебелина около 400 до 500 nm, понякога дори с дебелина 1 µm. Някои ензими, които участват в храносмилането, са закотвени към този гликокаликс. Така ентероцитите не само избират и улавят вещества от храносмилането, но и преработват някои от тях.

 

Всъщност има две фази в храносмилането, едната се случва в лумена на червата, осъществявана от панкреатичните ензими, а другата на повърхността на ентероцитите, извършвана от други храносмилателни ензими.

 

По-голямата част от усвояването на хранителните вещества се осъществява от ентероцитите в тънките черва, докато ентероцитите на дебелото черво абсорбират главно вода. В допълнение, малки везикули (мехурчета) се освобождават от върховете на микровилите (малки удължени проекции на плазмената мембрана на ентероцитите), съдържащи ензими като фосфатази, които могат да имат защитна функция срещу патогени.

 

Библиография:
1. ScienceDirect. Small Intestine
2. National Center for Biotechnology Information (NCBI). Enterocytes: active cells in tolerance to food and microbial antigens in the gut
3. Encyclopaedia Britannica. Enterocytes