Полиомиелитът или детският паралич е бич за обществото в средата на 20 – и век. Болестта се развива и в България и оставя не малко инвалиди за цял живот. Един българин дава надежда на всички засегнати от заболяването както и на техните семейства като осъществява един от най-големите пробиви в българската фармакология, извличайки алкалоида галантамин от блатното кокиче. Това лекарство спира епидемията и спасява хиляди.

 

Много хора знаят за българското лекарство от кокиче. Но знаят ли кой е Димитър Пасков? Димитър Пасков е роден в село Горно Броди край Сяр, днешна Гърция на 18 октомври 1914 г. Учи средното си образование в Асеновград. През 1940 г. се дипломира в Медицинския университет в София. През втората световна война се включва като лекар на 27-и Чепински полк. Определян е от всички като най-добрият и всеотдаен лекар, когото познават.


 

През 1961 г. оглавява катедрата по фармакология в Медицинския университет в София, където прави невероятното си откритие. Това е и годината, в която Пасков става професор. Това е период, свързан с разработването на първите лаборатории в катедрата по фармакология, с изследването на лабораторни животни, с опитни постановки и денонощни експерименти върху нови лекарства и много научни трудове.

 

Под менторството на проф. Пасков израстват и се обучават десетки лекари и млади учени.


За времето, в което проф. Пасков оглавява катедрата по фармакология, се създават и започват да се произвеждат редица лекарства, които се използват и досега. Сред тях е, разбира се, и лекарството Нивалин, чиято активна съставка е алкалоидът галантамин.

 

Нивалинът е създаден през 1956 г., когато Димитър Пасков изолира активната съставка от цветовете и листата на блатното кокиче, а това е акалкоидът с антихолинестеразни свойства – галантамин. С пускането си на пазара той намира приложение в неврологията и особено при лечение на полиомиелит.

 

С него са лекувани деца преболедували детски паралич, които са останали инвалидизирани в голяма степен. Лечението с нивалин дава изключителни резултати, движенията се подобряват, а пораженията на лицевия нерв постепенно отшумяват.