...продължение на първа част...
 
Един от най-добрите примери за сложността и важността на извънклетъчните процеси е коагулацията – съсирването на кръвта.
 
Съсирването е жизненоважен процес, който се състои в преобразуването на кръвта от течност в неразтворим гел. Целта на този процес е да предотврати кръвозагубата при наранявания и разкъсвания на кръвоносни съдове, тъкани или органи.
 
Самия процес се обуславя от две системи за поправка. Двете системи образуват мрежа от фибринови нишки и съсиреци, които блокират изтичането на кръв и започват възстановяване на увредените тъкани. И двете системи зависят от три важни фактора: съсирващи фактори – белтъци, произведени в черния дроб, калциеви йони от кръвната плазма и фосфолипиди от мембраните на кръвните плочици. 
 
Първата система е отговорна за формирането на тромб – кръвен съсирек. Тромбопластичното вещество, отделено от наранени клетки, левкоцити и тромбоцити взаемодейства с неактивния протромбин от кръвната плазма и в присъствието на калциеви йони го превръща в тромбин. Това се случва чрез сложна каскада от химични реакции, включващи кръвните плочици – те циркулират свободно из кръвоносната система и основната им задача е да „запушват“ пробойни в увредени кръвни съдове. 
 
NEWS_MORE_BOX
 
Втората система координира допълнителни съсирващи фактори, действащи в унисон за формирането на фибрин – неразтворим белтък, получен от фибриногена в кръвната плазма. Фибриновите белтъци имат издължена нишковидна структура, преплитат многократно и в различни посоки. Образуват своеобразна мрежа, между чиито нишки се задържат бели и червени кръвни клетки, които формират „запушалка“ или същинския кръвен съсирек. 
 
Нишките на фибрина постепенно се скъсяват с помощта на миофибробласти, които постепенно придърпват заобикалящата здрава тъкан към себе си и затварят раната. Това често протича с процес на възпаление, чиято функция е да прочисти засегнатото място от мъртви, увредени или чужди за тялото клетки. Кръвните плочици донасят растежни фактори, които се изливат в междуклетъчното пространство и потикват заобикалящите клетки към делене, отлага се колаген и постепенно увреденото място бива регенеринано или възстановено.
 
Това е само един от примерите за извънклетъчни взаимодействия, без които човешкия живот би бил немислим. За още любопитни факти, следете седмичната тема „Извън клетката“.