През тази година излязоха и първите експериментално обоновани резултати за начини на свързване на мозъчни сигнали с компютърни системи или т. нар. интерфейс мозък-компютър.


Връзката се осъществява чрез ултратънки и с изключителна гъвкавост микроелектроди, като чрез миниатюрно устройство се разчитат невронните сигнали, които протичат по създадените невронни вериги. До момента резултатите са на база проучвания при животински модели, които да били успешно завършени и се изчаква разрешение за провеждане на клинични проучвания и при хора.


Работата на екипа към момента е съсредоточена основно към това да се изведат възможностите и съответно медицинските приложения на този интерфейс. Една от главните търсени ефекти е именно повишаване на когнитивните способности, като чрез „подсилване“ на мозъка да се разшири и гамата на човешките способности. Добрата новина е, че много компании са пряко заинтересовани от резултатите и възможностите, които биха им предоставили тези разработки, това е и причината много средства да се „наливат“ в подобен тип разработки.



Д-р Давиде Валериани изтъква и проблемите върху разработката, а именно предизвикателството по имплантиране на чип в мозъка. Предимставата на новaта технология трябва да бъдат значителни, за да успеят да оправдаят и рисковете, които се поемат, когато вземаме решение да се подложим на инвазивна процедура. Тук се включват и редица етични дилеми, които също трябва да бъдат решени.


Механизмът на задвижването на протези само с мисълта ни се обяснява именно с разпознаване на мозъчната активност, която се появява, когато мислим например за даден обект.


Но освен в ползите на интерфейса мозък-компютър по отношение на различни неврологични заболявания, които протичат с парези и парализи, изразени в различна степен, технологията се обвързва и с начини за „подсилване“ на мозъка. Резултатът би имал ефект върху подобряване способността ни да вземаме различни решения.


Важно е да се отбележи, че идеята не е човекът да бъде изцяло „прескочен“ като фактор, а вземането на решения, в случаите на трудни дилеми да става по-ясно и да позволява предприемане на най-целесъобразните мерки.


Друга възможност е увеличаване капацитета на паметта, но в същщото време това би резултирало със съхранение на свръхголям обем информация, което от своя страна може да доведе до претоварване.