Какво представлява инсулиновата резистентност?

Инсулиновата резистентност се определя като състояние, при които се наблюдава намален клетъчен и тъканен отговор към действието на хормона инсулин.

 


При инсулинова резистентност клетките стават по-малко чувствителни към действието на инсулина, който естествено се произвежда от панкреаса и по-специално от специализираните клетки, разположени в Лангерхансовите острови.

 

Инсулинът е основен елемент в метаболизма на въглехидратите, тъй като като регулира и поддържа нивата на кръвната захар в нормални стойности.

 

Той позволява на глюкозата в кръвта, при нормални условия, да навлезе във всяка клетка на тялото и да бъде използвана за енергия.

 

Инсулиновата резистентност е характерна изява на диабета.

 

Действието на инсулина позволява да се поддържат нивата на кръвната захар и да се избегне тяхното повишено покачване.

 

При незасегнати пациенти, между храненията, панкреасът отделя малко количество инсулин в кръвта.

 

След това, по време на хранене, когато кръвната захар се повиши, панкреасът осигурява по-високо количество инсулин, който предотвратява прекаленото повишаване на кръвната захар и след това я понижава отново.

 

Нормалното ниво на инсулин има обичайни стойности между:

  • 2 и 20 µIU/mL на гладно;
  • 60 до 120 µIU/L между 30 и 60 минути след приема на 100 грама глюкоза.

Глюкозата в кръвта стимулира секрецията на инсулин от панкреаса, което ѝ помага да премине от кръвта в клетките.

 

Попаднала в клетките, глюкозата се превръща в енергия - тя може да се използва ведната или да се съхранява като гликоген, докато стане необходима.

 

Инсулинът се определя като хипогликемичен хормон, тъй като насърчава съхранението на глюкоза, циркулираща в мастните и чернодробните мускулни клетки.

 

Той инхибира синтеза и освобождаването на глюкозата от запасите в организма. 

 

При пациентите с диабет, клетките реагират по-слабо на инсулина, при което се наблюдава инсулинова резистентност.

 

Какви са причините за инсулиновата резистентност?

Това метаболитно нарушение може да се дължи на няколко фактора:

  • Повишени нива на холестерол;
  • Затлъстяване;
  • Наднормено тегло ;
  • Натрупване на мазнини в областта на талията;
  • Диабет тип 2.

При пациенти с наднормено тегло инсулиновата резистентност е причинена от нарушаване на инсулиновата секреция и неспособност на органите да усвоят и след това да съхраняват ефективно глюкозата в тялото.

 

Тогава е възможно да се появят и други клинични признаци.

 

Референции:

https://www.passeportsante.net/fr/Maux/Symptomes/Fiche.aspx?doc=insulinoresistance-symptomes-causes-traitement