Имунитетът е устойчивостта на организма спрямо различни не само биологични (бактерии, паразити, вируси), но също така физични и химични фактори. Представлява сложна система от защитни и приспособителни реакции, които са се развивали и усъвършенствали в хода на еволюцията.


Имунитетът се разделя на вроден и придобит. Вроденият или още естествен имунитет е неспецифична и бърза реакция на организма. Активира се след навлизане на чуждите агенти в организма.


Механизмите, по които се осъществява са няколко. В организма съществуват редица механични фактори на вродения имунитет – защитни бариери. Това са кожата и плътните междуклетъчни връзки (хематоенцефална бариера, която предпазва мозъка или хематотестикуларната бариера, която предпазва тестисите).



Алкално-киселинната промени в организма също имат значение. Например в стомаха се поддържа изключително висока киселинност, която има бактерицидно и вирусоцидно действие. Малко микроорганизми са киселинноустойчиви.


Друг механизъм на действие са температурните промени. Повишаването на температурата силно влошава условията за развитие на патогенните микроорганизми. В някои случаи води и до спиране на размножаването им.


Т. нар. реологичен механизъм представлява постоянното отмиване на чуждородните агенти чрез увеличаване на секрецията. На този принцип действат сълзите при попадане на чуждо тяло в окото, секрецията от носа – при попадане на алергени или микроорганизми, както и диарията при дразнене на червата.


Хуморалният механизъм се изразява в синтеза на неспецифични антитела – наличие на имуноглобулини от клас А. Паралелно с това значение има системата на комплемента, лизозим.


Не на последно място е и клетъчният механизъм – чрез фагоцитарната функция на имунни клетки – неутрофили, еозинофили, моноцити, както и NK-клетки, които се наричат естествени клетки-убийци (NK-natural killers).


Характерно за вродения имунитет е, че не се формира имунна памет и съответно неговото действие е краткотрайно – без фориране на защита при последващи инфекции от същия вид.


Взаимодействието на имунните клетки и чуждородните агенти се реализира чрез участието на химични медиатори – наречени интерлевкини. Системата на комплемента взема участие както в придобития, така и във вродения имунитет. В нея се включват повече от 30 различни белтъчни молекули, които допълват и усилват ефекта на антителата.