Ядрото е центърът на генетичната информация на клетката. То обикновено заема около 10% от обема на клетката и е специфично за еукариотните клетки. Всички еукариотни клетки имат ядра с изключение на еритроцитите и тромбоцитите
 
При повечето клетки ядрото е едно, има сферична форма и се разполага централно на клетката. Съществуват обаче клетки, чиито ядра са с различна форма, както и с по-големи размери, като е възможно ядрото да заеме дори 50% от клетъчния обем.
 
Съществуват и клетки (чернодробните например) с две ядра, а са познати и многоядрени клетки.
 
Генетичната информация в ядрото е събрана в хромозоми. Според броя на хромозомите, ядрата са диплоидни (повечето соматични клетки са с удвоен набор от хромозоми), хаплоидни (половите клетки са с наполовина по-малък брой хромозоми) или полиплоидни (чернодробните клетки са с кратно увеличен диплоиден набор от хромозоми).
NEWS_MORE_BOX
 
 
Ядрото на клетката се състои от ядрена обвивка, хроматин, ядърце и ядрен матрикс (нуклеоплазма). Ядрената обвивка представлява двойна мембрана с тънко междумембранно пространство.
 
Външната мембрана се разглежда като част от гранулирания ендоплазмен ретикулум с прикрепените към него полирибозоми, а вътрешната е съставена от интермедиерни филаменти.
 
На определени места двете мембрани контактуват помежду си и образуват ядрени пори. Тези пори са изградени от три протеинови пръстена – ядрен, централен и цитоплазмен и регулират транспорта на молекули между ядрото и цитоплазмата.
 
Малките молекули преминават свободно през порите без разход на енергия, но по-големите се нуждаят от активен транспорт, т.е. от разход на енергия идваща от АТФ.
 
Двупосочният транспорт на големи молекули се осъществява с помощта на протеини, които пренасят елементи от цитоплазмата към ядрото (импортини) или от ядрото към цитоплазмата (експортини).