В цитоплазмата на клетката същуствува единната мрежа от свързани цистерни и канали, която образува непрекъсната мембранна структура. Тази структура се означава като ендоплазмен ретикулум (ЕР). В много участъци повърхността на ЕР е покрита с полирибозоми и тези участъци се означават като гранулиран ендоплазмен ретикулум (грЕР). Участъците, които не са покрити с рибозоми се означават като гладък ендоплазмен ретикулум. 
 
В зависимост от функцията, която клетката изпълнява, гранулираният ендоплазмен ретикулум може да е дифузно разпръснат – характерено за недиференцираните клетки, или да е под формата на струпвания (ергастоплазма) – характерно за клетки със засилена секреторна функция. Пример за такива клетки са ацинозните клетки на задстомашната жлеза, които отделят храносмилателни ензими, фибробластите на съединителната тъкан – произвеждат междуклетъчно вещество, плазматичните клетки – имуноглобулини и други. Основната функция на гранулирания ендоплазмен ретикулум е съхранението и отделянето на протеини, предназначени за самата клетка или за нуждите на други клетки в организма. Като допълнителни функции могат да се посочат синтезата на фосфолипиди, модификация на новообразувани полипептиди и други.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Каква е структурата на тази система? Гранулираният ендоплазмен ретикулум е изграден от плоски мембранни цистерни с разклоняващи се тубули. Дебелината на мембраните е 6-8 nm. Чрез големите субединици на рибозомите, полирибозомите се прикрепват специфично към два интегрални протеина по повърхността на мембраните на грЕР – рибофорин I и рибофорин II. Мястото на прикрепване се нарича транслокон. Двата рибофорина изграждат хидрофилни канали, през които новосинтезираните от рибозомите протеини навлизат в цистерните на грЕР. Прикрепеността на рибозомите към грЕР, обаче не е постоянна, те могат свободно да се прикрепят и отделят от мембраните на ендоплазмения ретикулум.