Глиалните клетки (невроглиалните клетки или глията), изграждат специфична обвивка (миелиновата обвивка) на невроните. Ролята, която глиалните клетки изпълняват в централната нервна система, не е единствено за структурна. Установено е също, че глиалните клетки регулират скоростта на нервните процеси, пластичността на мозъка (невропластичност - способността на мозъка да се променя и приспособява спрямо промени в организма и околната среда) и имунните реакции.


Тези многобройни клетки не притежават аксони и дендрити (разклонения), обект са на значителни изследвания, но все още много от техните роли остават неизвестни. Глиалните клетки се намират в централната нервна система (ЦНС) и периферната нервна система (ПНС).


Преди се е смятало, че функцията на глиалните клетки е структурна, поради което те носят наименованието glia (което значи лепило на гръцки език), дадено им от учените от XIX век. Сега тази функция се счита за второстепенна.



Глиалните клетки функционират като модулатори на ЦНС и ПНС, те увеличават и намаляват активността в синапсите (контактите между нервните клетки) чрез регулиране на поглъщането на невротрансмитери (вещества, които невроните използват, за да комуникират помежду си), кислород и йони. Глиалните клетки също помагат за възстановяване на нараняванията на нервите. Специфични роли се изпълняват от различни видове глиални клетки.


Аномалиите на глиалните клетки са свързани с различни патологии, включително автоимунни нарушения и рак. Това подкрепя изследванията, които показват, че някои видове глиални клетки са силно ангажирани с имунната система и възпалителните реакции.


Макроглиите (по-големите глиални клетки) изолират, защитават и помагат на невроните да се развият и мигрират. Микроглиите (по-малки видове глиални клетки) имат фагоцитни свойства, като смилат чужди частици. Те дори допринасят за имунните реакции на нервната тъкан и възстановителните процеси, тъй като могат да мигрират в зони на увреждане. Освен това микроглията и макроглията работят заедно, за да осигурят оптимална функция на невроните и невротрансмисия през синапсите.


Според изследванията, хора, засегнати от биполярно разстройство, притежават много по-ниски популации на глиални клетки в специфични области на мозъка. При пациенти с биполярно разстройство е отчетена свръхактивност на микроглията, което предполага, че по този начин те компенсират по-малкия брой клетки. Тази загуба или свръхактивност на глиална тъкан може да бъде важен фактор, допринасящ за дегенерацията на нервите в области на мозъка. Глиалните клетки със сигурност играят роля в модулирането на ефектите от лекарствата, които се използват за лечение на биполярно разстройство.


Библиография:
Pannese E. Neurocytology: Fine Structure of Neurons, Nerve Processes, and Neuroglial Cells
Purves D, Augustine G J, Fitzpatrick D, et al., Ed. Neuroglial Cells. Neuroscience. 2nd edition