Главните клетки на стомаха се намират в стомашните жлези и произвеждат пепсиноген (неактивният предшественик на пепсина) и липаза. Ензимите, произведени от главните клетки, се смесват със солна киселина и други секрети, за да се получи стомашният сок, който е важен компонент на храносмилането на протеини и липиди в стомаха.


Главната клетка (зимогенна клетка) е вид епителна клетка, разположена в лигавицата на стомаха. Нейната основна функция е да синтезира и секретира пепсиноген; неактивният предшественик на ензима пепсин, който се активира при контакт със солна киселина.


Лигавичният слой на стомашната лигавица съдържа множество стомашни жлези, всяка от които съдържа разнообразни специализирани клетки. Всяка клетка в стомашната жлеза отделя компонент от стомашния сок.



Специализираните клетки на стомашните жлези включват главни клетки (които секретират пепсиноген и стомашна липаза) и париетални клетки (които произвеждат солна киселина), заедно със слуз и клетки, секретиращи хормони. Тези секрети се комбинират, образувайки стомашния сок.


Пепсиногенът е протеаза (всеки един ензим, който извършва протеолиза – разграждане на протеини чрез разрушаването на пептидната връзка между аминокиселините, от които са изградени). Веднъж активиран, пепсинът започва да смила протеините на по-малки пептиди и аминокиселини в стомаха.


Главните клетки са основните производители на пепсиноген в организма и съдържат изобилие от гранулиран ендоплазмен ретикулум. В тях се помещават и много секреторни гранули (наречени зимогенни гранули), които съхраняват пепсиноген и други храносмилателни ензими.


Главните клетки също произвеждат стомашна липаза, която помага за смилането на триглицеридите на прости мастни киселини, диглицериди и моноглицериди. Подобно на пепсиногена, стомашната липаза се синтезира от гранулиран ендоплазмен ретикулум и се съхранява в секреторните гранули на главните клетки.


Храносмилателните ензими се съхраняват в секреторните везикули на главните клетки и се освобождават в отговор на различни стимули. Известно е, че ниското рН, невротрансмитерът ацетилхолин и хормонът гастрин стимулират стомашните главни клетки.


Първият етап на храносмилането е цефалната фаза, в която зрението, мисълта или миризмата на храна стимулират блуждаещия нерв. Блуждаещият нерв освобождава невротрансмитер, наречен ацетилхолин, който задейства освобождаването на пепсиноген от стомашните главни клетки.

 

Ацетилхолинът от блуждаещия нерв също така задейства париеталните клетки да отделят солна киселина, която превръща пепсиногена в активния ензим, пепсин.


Гастринът е стомашно-чревен хормон, освободен от G-клетки в стомаха и дванадесетопръстника на тънките черва. G-клетките произвеждат гастрин в отговор на няколко стимула, включващи разтягане на стомаха, висока концентрация на аминокиселини и пептиди, ниско рН и стимулация на блуждаещия нерв. Гастринът задейства главните клетки да секретират пепсиноген, а париеталните клетки да отделят солна киселина.


Когато париеталните клетки секретират солна киселина, киселинността на стомашното съдържимо се повишава и главните клетки се задействат, при което освобождават пепсиноген. Пепсиногенът се активира при контакт със солната киселина и храносмилането може да започне.


Библиография:
Biology Dictionary. Chief Cell
American Gastroenterological Association (AGA). Gastric Chief Cells