Всеки човек притежава гъбички като част от своята микрoфлора (микобиом), но общият брой на гъбични клетки е значимо по-малък от този на бактериалната микрoфлора. Въпреки това, влиянието на микобиома върху човешкото здраве е значително, особено при размножаването на патогенни микроби, когато гостоприемникът е компрометиран и като потенциален кофактор при възпалителни заболявания и метаболитни нарушения.


Напредъкът в биоинформатиката от скоро започна да разкрива измеренията и разнообразието на света на гъбичките при хората и в цялата околна среда. Въпреки че понастоящем няма ясна оценка за това колко точно клетки на гъбичките има средно в човешкото тяло, общият брой гъбични клетки в микробиома („микобиома“) е с доста по-малък от този на бактериалния микробиом (който се изчислява на около 100 трилиона клетки).


Микробиомът на всеки човек съдържа хиляди различни видове микроби, от които 99,9% от общия брой микробни клетки принадлежи само на няколко вида. По-малко от наличния брой (<0,1%), но по-разнообразен компонент на микробиома се нарича „рядка биосфера“.



Влиянието на тази рядка биосфера върху човешкото здраве е значително, защото може да действа като фактор за действието на патогенните микроби, най-вече когато гостоприемникът е предразположен.


Гъбичният микробиом е част от рядката биосфера. По-голямата част от проучванията са фокусирани върху растежа на гъбичките, когато гостоприемникът е компрометиран, като малко се знае за динамиката на микобиома по време на здравето на гостоприемника. Това е ново и бързо развиващо се поле, което изостава от разбирането за бактериалния микробиом.


Заболяване, причинено от местни гъбични организми като Candida albicans при имунокомпрометирани и лекувани с антибиотици лица, е основна причина за заболеваемост и смъртност в условия на критично състояние на организма, както и играе основна роля при други заболявания на устата, стомаха и вагината.


Някои гъбички, причиняващи болести, като хистоплазма, кокцидиоди, паракокцидиоиди, бластомицети и аспергилус, се считат за екзогенни (външни за организма) по произход и следователно се считат за строги патогени. Други, като кандида и маласезия, могат да бъдат открити в значителни нива на повърхността на лигавиците и кожата, като дори и при здрави гостоприемници могат да причинят заболяване.


Cryptococcus neoformans може да съществува в ниски нива в продължение на десетилетия в белите дробове, без да причинява заболяване, но в даден момент, по време на имуносупресия, може да се размножи, причинявайки животозастрашаващо заболяване.


Пневмоцистисът е пример за гъбичка, която може да причини пневмония при имунокомпрометирани лица, докато  при здрави хора се открива в ниски нива.


По този начин, тези видове гъбички са потенциални патогени, коменсали са (намират убежище и храна в гостоприемника, без да причиняват щети), когато средата - гостоприемник е здрава или ненарушена, а стават патогенни, когато средата - гостоприемник е компрометирана или нарушена.


Библиография:
Qin J, et al. A human gut microbial gene catalogue established by metagenomic sequencing. Nature.
Charlson ES, et al. Lung-enriched organisms and aberrant bacterial and fungal respiratory microbiota following lung transplant.