Хемоглобинът е специфичен за еритроцитите протеин, който представлява комплексна молекула. Концентрацията на хемоглобина в кръвта при жени е в границите 120-160 г/л, а при мъжете – 140-180 г/л.


Основната му функция е пренасянето на газове – кислород и въглероден диоксид, а най-важната му характеристика – способността да свързва обратимо кислорода. Една хемоглобинова молекула транспортира четири молекули кислород.


Около 20% от въглеродния диоксид в кръвта се пренася свързан с хемоглобина под формата на карбаминохемоглобин. Хемоглобинът пренася и азотен оксид, който отдава заедно с кислорода. Освен в еритроцитите хемоглобин се открива още в макрофаги, някои неврони, клетки в бъбреците и други. В тези клетки функцията му е свързана с антиоксидантна активност и регулация на метаболизма на желязото, а не с транспорта на кислород.



Цветът на кръвта зависи пряко от хемоглобина. Така например венозната кръв има по-тъмночервен цвят в сравнеие с артериалната, поради по-ниското съдържание на оксихемоглобин. Известни са следните съединения на хемоглобина: оксихемоглобин – с кислород, карбаминохемоглобин – с въглероден диоксид, карбоксихемоглобин – с въглероден оксид и метхемоглобин – съединение с кислорода, където желязото е в трета валентност.


Общото количество на желязото в организма на възрастен е приблизително 4,5-5,5 г при мъжете и 3,5-4,5 г при жените. Основното количество на желязото се открива в хемоглобина – до 2/3 от общото количество, а останалото желязо – като резервно желязо (феритин и хемосидерин), желязо в миоглобина, ензимно желязо, серумно и други.


Основната му доставка е чрез храната, като от нея се резорбират около 5-10% от общото съдържание. Причината е наличие на фитати и танини, които инхибират резорбцията.


Основните депа на желязо са чернодробните клетки, слезката и костния мозък. Феритинът складира желязото в биологична форма, която предпазва клетките от токсичното действие на йонизираната му форма. Отложено под формата на феритин желязото може лесно да бъде освободено и използвано за нуждите на клетките. Друга част от резервното желязо се депонира като неразтворима форма, наречена хемосидерин.


При намаляване на складираното желязо, резорбцията многократно нараства, докато при запълване на запасите – транспортът му през чревните въси намалява значително.


Дневната загуба с изпражненията и излющените епителни клетки е 0,6-2 мг, а дневните нужди са съответно: при мъже – 1мг, жени с менструация – 2мг и бременни – 3мг.