Червените кръвни клетки – еритроцити представляват двойно вдлъбнати дискове, чиито размери могат да варират в определени граници. Зрелите еритроцити при бозайниците нямат ядро и органели. Жизненият им цикъл е в рамките на 120 дни, след което се разграждат и се заместват от млади еритроцити. Те от своя страна се образуват в костния мозък и се наричат ретикулоцити. Техният брой в кръвта е под 1% от общия брой на червените кръвни клетки. В продължение на 1-4 дни циркулиращите в кръвта ретикулоцити се превръщат в зрели еритроцити.


Броят на еритроцитите се различава според възрастта и пола. При жени броят им варира между 4,0-4,7 х 1012/л, а при мъже – 4,6-5,2 х 1012/л. При новородени броят им е с около 30% по-висок отколкото при възрастни. Няколко дни след раждането еритроцитите рязко намаляват – поради хемолиза (разрушаване) на по-малко устойчивите клетки, съдържащи фетален хемоглобин.


Масовото разрушаване на фетални еритроцити през първите дни от раждането се означава като физиологична жълтеница на новороденото. Преди пубертета броят им е по-нисък, а след него достига нормата при възрастни.



Основният източник на енергия за еритроцитите е метаболизирането на глюкозата. Поради липсата на митохондрии енергия се набавя само чрез разграждането на молекули глюкоза – чрез процеса гликолиза. Но транспортът не се осъществява чрез инсулин, тъй като еритроцитите не притежават инсулинови рецептори.


Важно свойство на червените кръвни клетки е функцията на клетъчната им мембрана да променя формата си, без това да води до разрушаването и. Това свойство има особено важно значение при преминаване на еритроцитите през капилярите, които имат диаметър близък до техния.


По-младите еритроцити притежават по-лесно деформиращи се и издръжливи на осмотични промени мембрани. Нарушенията във формата на еритроцитите се свързва и с намалена осмотична резистентност, както и тенденция към хемолиза.


След завършване на жизнения си цикъл червените кръвни клетки се разрушават в слезката и черния дроб. Освободеният при разрушаването хемоглобин може да се филтрира през гломерулите на бъбреците, но при нормални условия той се свързва с плазмени белтъци. След това хемоглобинът се разгражда до хем и глобин. От своя страна от хемът се освобождава желязо, като част от него се изхвърля, а друга се използва за различни процеси в организма.