Пресичането на граници и пренасянето на материали през тях винаги се е извършвало при определени правила.
 
Пренасянето на молекулите и веществата навътре (ендоцитоза) и навън (екзоцитоза) от клетката, същосе осъществява по определен начин и става предимно чрез транспортни везикули.
 
Ендоцитозата е три основни вида.
 
Първият вид - течно-фазова пиноцитоза (клетъчно пиене), се осъществява чрез малки вгъвания на клетъчната мембрана, при които извънклетъчна течност и малки протеини се включват в клетката. Образуваните по този начин везикулипредимно се сливат с лизозомите.
 
Вторият вид ендоцитоза е рецептор-свързаната ендоцитоза. При нея, в клетката проникват специализирани макромолекули. Тези макромолекули се разпознават и улавят от специални рецептори (каргорецептори) на клетъчната мембрана, които спомагат за вгъването ѝ.
 
Тези вгъвания се обвиват от помощен протеин (адаптин) и в последствие от клатрин (или каутомер). Отделянето на получения везикул от мембраната също се осъществява с помощта на протеин - динамин.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Третият вид ендоцитоза е фагоцитозата (клетъчно изяждане).
 
При нея вредни извънклетъчни субстанции се включват в клетката, за да бъдат унищожени.
 
Материалът се обгражда от цитоплазмени израстъци (псевдоподии), като по този начин се образуват големи вакуоли наречени фагозоми.
 
Екзоцитозата от своя страна, е процес на сливане на мембранни везикули с клетъчната мембрана, при което се освобождават субстрати в извънклетъчното пространство.
 
Същуствуват два пътя за това - първият е застъпен във всички клетки и чрез него субстанциите се освобождават непосредствено след тяхната синтеза или отделянето им от апарата на Голджи.
 
Вторият път се регулира и при него концентрираните в секреторните везикули продукти на жлезистите клетки се отделят от клетката под действието на специфични хормонални или нервни стимули