Между отделните жизнени процеси, които се извършват в организма, съществува единство и съгласуваност. Това се постига благодарение на действието, както на нервната система, така и на ендокринната. Ендокринната система осъществява хуморалната регулация в организма и е изградена от жлезисти клетки, пръснати в различни тъкани на тялото или жлезиста епителна тъкан - събрана в строго обособени органи. Тези органи се наричат жлези с вътрешна секреция и секретите, които те образуват се изливат в кръвта или лимфата. Тези секрети се наричат хормони.
 
Подвластни на хормоните са само онези органи на тялото, чиито клетки имат по повърхността на мембраните или в цитоплазмата си специфични рецептори, взаимодействащи с конкретния хормон. Процесите, които се регулират от хормоните, обикновено се развиват бавно и имат по-продължителен характер от процесите в нервната система, а именно няколко минути, часове или дори седмици. Такива са продължителните приспособителни изменения на обмяната на веществата, растежът, размножаването и др.
 
Хормоните имат сложен химичен състав и специфично действие. Химичната структура на почти всички от тях е вече известна и това позволява те да се синтезират изкуствено и да се приемат от организма отвън. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
При заболяване на жлезите с вътрешна секреция се наблюдават нарушения във функцията им, които биват два вида:
  • хиперфункция – с образуване на по-голямо количество хормони, и
  • хипофункция – с производството на недостатъчно количество хормони. Допълнителни болестни състояния се наблюдават, когато организма не реагира подобаващо на хормоните. И в трите случая се стига до нарушаване на жизнените функции на организма. 
Ендокринни жлези в човешкия организъм са хипофизата, щитовидната жлеза, надбъбречните жлези, околощитовидните, половите и задстомашната жлеза (панкреас).