Освен Депуринизацията и Деаминизацията, които разгледахме в предишната статия, увреждания на ДНК могат да настъпят и под действието на йонизирана радиация. Тази радиация може да е под формата на х-лъчи или γ-лъчи (гама лъчи). Този вид лъчения разкъсват ковалентните връзки в молекулата на ДНК. Това, от своя страна, може да предизвика няколко вида увреждания на ДНК, като например загуба на база (депуринизация – ако базата е пуринова и депиримидинизация – ако базата е пиримидинова). Този вид лъчения могат да доведат и до разкъсване в захаро-фосфатния скелет на молекулата и така да предизвикат „скъсване“ на едната верига в двойноверижната структура на ДНК. Възможен е и още по-тежкия вариант на „скъсване“ и на двете вериги на молекулата.
Излагането на ДНК на действието на ултравиолетова светлина, от своя страна, може да доведе до образуването на нови ковалентни връзки и така до създаването на нови формации. По-специално, ултравиолетовата светлина може да доведе до създаването на димери между близкостоящи пиримидинови остатъци локализирани на една и съща верига ДНК. Това може да са връзки между Тимин и Тимин (Т-Т), Тимин и Цитозин (Т-С) или Цитозин и Цитозин (С-С).
NEWS_MORE_BOX
Друг причинител на увреждания може да бъде алкилирането. Това е прибавянето на малка група (например метил или етил) или по-голям комплекс – например винилхлорид. Тези химични съединения може да се свържат към едната верига на ДНК, като по този начин променят свързването между двойките бази или могат да се вмъкнат между базите във веригата. Алтернативно, тези химикали могат да създадат кръстосани връзки между двете вериги на ДНК. Тези увреждания възпрепятстват репликацията на ДНК или прехвърлянето на информацията от ДНК на РНК.
За щастие, в човешката клетка съществуват механизми за поправка на всички тези увреждания.
