Йозеф Менгеле е най-големият от синовете на Карл и Валбурга Менгеле. Карл бил местен производител, който притежавал фабрика за селскостопански машини.

 

През октомври 1930 г. младият Йозеф напуска родното си място и заминава в Мюнхен, за да учи в университета. Той се записва на курсове по философия и медицина, степени, които щели извънредно много да подпомогнат неговата кариера в „Сърцето на мрака Аушвиц“. Амбициите на Менгеле намират общ език с тези на нацисткото движение. Той става член на партията през 1937 г. През май 1938, той става част от СС. Това е елитна част от охранители, грижещи се за личната сигурност на Хитлер.


 

Този немски лекар и офицер от СС е известен със своето хладнокръвие, безсърдечност и дори лудост. Той работи в концлагера Аушвиц по време на Втората световна война. Изповядвайки идеалите за чиста раса, Менгеле се възползва от отдалата му се възможност да изучава човешкия вид.

 

Негов приоритет били еднояйчните близнаци, но в експериментите си включвал също малки деца, понякога и възрастни. В сътрудничество с научните институти и някои фармацевтични компании, а и под закрилата на властта, той извършвал нечувани опити върху хора. Заразявал ги с различни болести и изпробвал върху тях нови лекарства, проверявал възможността за разпространение на заразата, а също и как се отразява дадено заболяване при близнаци.

 

Има сведения за дисекции и операции без упойка, отстраняване на телесни части и органи и дори изпращане на множество проби до институтите. В научни трудове на учени от това време се споменава, че са направени експерименти върху голям брой хора, без да се уточнява къде и как.

 

Въпреки жестоките си методи, Йозеф Менгеле не е бил човек с психично разстройство. Той е бил решителен, хладнокръвен човек с мисия, за когото жестокостта не е била проблем. Както сам казва: „ Те така или иначе ще бъдат обгазени, защо да не послужат на науката?“ макар и противоречив в очите на хората, не можем да пропуснем заслугата на д-р Менгеле за развитието на науки като физиология, анатомия, медицина и фармация. Но не можем да отречем и висшата му форма на психопатия...