След като описахме в предходна статия случаите, при които настъпва увреждане характеризиращо се с превръщане на Аденина (А) в Хипоксантин (Нх), а на Цитозина (С) в Уридин (U), трябва да споменем и начините, по които това увреждане се елиминира, за да се осигури правилното функциониране на клетката. В поправката на този „дефект“ се включва специален ензим, наречен ДНК гликозилаза. Той разпозвана неправилната база Хипоксантин в ДНК и изрязва базата. Това оставя ДНК веригата с непокътнат (незасегнат) захарно-фосфатен скелет, но с една липсваща азотна база, което свежда проблема до познатото ни решение, а именно стъпките протичащи при възстановянане на ДНК при депуринизация например.
 
Друг вид увреждане, за което има специфичен механизъм за поправка, е метилиране продуциращо О⁶ - метилгуанозин. И сякаш умишлено, за да ни затрудни, за премахването на това специфично увреждане със сложно име има още по-специфичен ензим с още по-сложно име, а именно О⁶ - метилгуанозин деметилаза. Но, ние отдавна сме свикнали със сложните названия в биологията и те съвсем не ни плашат! Това просто е увреждане, при което е добавена една СН3 група и чийто специфичен ензим разпознава това място и премахва досадната добавка. Това връща ДНК към нейната нормална структура, но деактивира ензима.
NEWS_MORE_BOX
 
 
При този вид поправка няма отрязване на азотни бази или нуклеотиди и няма прекъсване на фосфодиестерните връзки в захарно-фосфатния скелет на молекулата. Добавянето на метилова група на О⁶ мястото на гуанозина, разрушава комплементарността и в този случай промененият гуанозин ще се сдвои със Тимин (Т) вместо с Цитозин(С). Ако това увреждане не бъде премахнато преди ДНК репликацията (копирането) двойката G-C може да се промени в А-Т. Метилирането на 6-тата позиция на Гуанозина е най-често срещаното метилиране на ДНК в природата.