Ако подреждането на нуклеотидите в новосинтезираната верига се осъществяваше единствено на база създаването на двойка с нуклеотида в матричната верига, това щеше да доведе до много грешки. Добавянето на нуклеотид само на този принцип щеше да доведе до прибавянето на 1 грешен нуклеотид на всеки 10⁴ присъединени такива. Това са твърде много грешки, които елиминират възможността за съществуване на организма-носител, независимо дали този организъм е бактерия или човек.
 
За да редуцира това ниво на грешки, много ДНК полимерази притежават така наречената нуклеазна активност, която предизвиква премахването на всеки нуклеотид, който е прибавен грешно. Това действие е известно като „потвърждаващо прочитане“ (proofreading).
 
ДНК полимеразата проверява всеки новоприбавен нуклеотид дали наистина е подходящ за създаването на връзка с комплементарния нуклеотид от срещуположната (матрична) верига. Това действие се осъществява след като нуклеотидът вече е присъединен към новосинтезираната верига, но преди да се добави следващия нуклеотид. 
NEWS_MORE_BOX
 
 

И какво се случва, ако се открие грешка?

Ако се установи, че нуклеотидът не е правилен,  той се изрязва, а на негово място се добавя коректен нуклеотид. Наличието на „потвърждаващото прочитане“ предизвиква намаляването на грешките в синтеза, като ги свежда до 1 неправилен нуклеотид на всеки 10⁶ новоприбавени. Но това все още са твърде много грешки и оцеляването на човек с толкова много дефекти в репликацията е немислимо. Ето защо съществува още един механизъм за корекции, който функционира след като ДНК вече е синтезирана. Това е част от поправяща система, която се осланя на способността на клетката да различава новосинтезираната ДНК верига от матричната. Поправката на новосинтезираните вериги е много прецизен и контролиран процес, който ще разгледаме след като изясним същността на самата репликация в организмите.