Репликацията (копирането) на ДНК се катализира (подпомага) от ензим наречен ДНК полимераза. Действието на този ензим и неговият механизъм учудващо прилича на цип. Да, елементарен цип, чийто плъзгач издърпвате нагоре, за да свържете двете зъбчати вериги на якето си. Точно по същия начин ДНК полимеразата, следвайки едната верига на ДНК, присъединява към нея друга верига от „зъбци“ – нуклеотиди. Е, трябва да признаем, че ДНК полимеразата е по-умен цип от обикновените. Тя не само присъединява новата верига на ДНК, но и я изгражда.
 
Веригата на ДНК, която полимеразата изгражда (новосинтезираната) се изгражда в посока 5ꞌ - 3ꞌ края на веригата, като се присъединява дезоксинуклеозид трифосфат (ДТФ) – комбинация от захар (2 ꞌ дезоксирибоза), азотна база и 3 фосфатни атома.
 
От своя страна, веригата, която служи като модел, по който нашият „цип“ се движи (матрична ДНК) се разчита в противоположна посока - 3ꞌ - 5ꞌ края. Задача на ДНК полимеразата е да подбере и доведе такова следващо „зъбче“ в новосинтезиращата се верига, че то да е комплементарно на зъбчето, което стои вече в матричната верига и така двете помежду си да могат да взаимодействат.
NEWS_MORE_BOX
 
 
По принципа на комплементарността, всеки нов нуклеотид (зъбче в нашия цип) в нососинтезиращата се верига, трябва да носи азотна база, която е комплементарна на азотната база в нуклеотида стоящ насреща в матричната верига - Аденин (А) - Тимин (Т), Гуанин (G) - Цитозин (С). А случи ли се това, α-фосфата (алфа-фосфата) на идващия нуклеотид се свързва със свободната 3ꞌ -ОН група (хидроксилна) на предходния, вече закачен в новосинтезираната верига нуклеотид, като се освобождава пирофосфат. За да не протече обратната реакция и новозакаченият нуклеотид да се откъсне отново, пирофосфатът веднага се обработва от ензима пирофосфатаза и се превръща в два отделни неорганични форфата.