Поставянето на правилната диагноза е най-голямото предизвикателство за всеки лекуващ лекар. За да се случи това се минава през редица етапи: разговор с болния (снемане на анамнеза), преглед на болния (физикално изследване) и инструментални изследвания. Нормално симптомите на пациента са типични за повече от едно заболяване. Затова се налага определяне на диференциална диагноза.
Диференциалната диагноза се прави от лекаря чрез задаване на определени въпроси в анамнезата и назначаване на специални изследвания. По този начин се разграничават предполагаемите причини и чрез метода на изключване се поставя правилната диагноза.

 

--- --- ---


 

48-годишен мъж постъпва в отделението с единичен епизод на тонично-клоничен гърч, настъпил след прибирането му в Канада от пътуване в Мексико. Роден в Мексико, живее в Канада от 5 години. Има собствена свинеферма, в която работи. Не съобщава за загуба на тегло или други симптоми преди гърча. Дългогодишен пушач. Физикалното  изследване е без отклонения и без данни за неврологични дефицити.

Лабораторията показва леко намаление на броя на левкоцитите, най- вероятно свързано с прекарания гърч. Компютърна томография на главата и последващо ЯМР изследване показват две кистични образувания в лява фронтална област.


При постъпването на всеки пациент в отделение е много важно той да бъде разпитан и прегледан правилно. Това позволява набелязването на няколко предполагаеми диагнози, след което остава единствено разграничаването им – диференциална диагноза.
Невроцистоцеркозата е най-често срещаното паразитно заболяване на нервната система. В ендемичните региони една трета от случаите на епилепсия са следствие от невроцистоцеркозата.


Заболяването е причинено от свинска тения, най-често след консумация на заразено месо, което не е добре термично обработено. Яйцата на тенията могат да останат живи до 2 месеца. След като попаднат в гастроинтестиналния тракт, те преминават в кръвта, а от там се разнасят из целия организъм, включително и мозъка, след което образуват кистични ларви – цистоцеркуси.


Клинично болестта може да се изяви с различни неврологични симптоми. Епилепсията е най-често срещаната клинична изява. Други симптоми са главоболието, свързано с интракраниална хипертензия(повишено вътремозъчно налягане) , фокални дефицити и деменция.


Заболяването може да остане скрито няколко години, след което да се открият огнищни изяви, възникнали като отговор на възпалителна реакция. Цистоцеркусите могат да засегнат и други области, като гръбначния мозък, очите, подкожната и мускулна тъкан. При някои пациенти заболяването се изявява с мускулна псевдохипертрофия.


Диагнозата се поставя на база резултатите от образна диагностика и лабораторни изследвания. Компютърната томография е най-използваният метод. Калцификати в мозъчния паренхим са най-често срещаната находка при компютърно томографското изследване, а понякога са и единствената насока към диагнозата. Характерно за невроцистоцеркозата са множествените кистични лезии в мозъка. Когато те са по-малки на размер могат да не се изобразят на компютърната томография. Затова често към изследванията се добавя и ядрено магнитният резонанс. Това изследване има по-голяма чувствителност, що се отнася до меките тъкани, каквато е мозъкът, а на ЯМР може да се засичат и по-малките лезии. Единственият недостатък на ЯМР е, че не изобразява калцификатите добре.


Епидемиологични фактори, насочващи към диагнозата, са контакт с носители на тенията(прасета), имиграция от ендемичен за болестта район или чести пътувания до такъв.


За потвърждаване на диагнозата е задължителна биопсия на мозъчната киста. Въпреки това, ако има налични епидемиологични, клинични и лабораторни данни, може да се избегне инвазивната диагностика, а именно биопсията.


Основната диференциална диагноза е епилепсията, тоест трябва да се изключи епилепсията, за да се потвърди наличната невроцистосцеркоза.


И двете заболявания са с огнищни прояви, тоест физикалните изследвания и неврологичният статус не ни помагат в разграничаването им. Единственото нещо, което може да ги отдиференцира е образната диагностика. В случая е направена компютърна томография, на която се откриват окръглени сенки в мозъка. Това отдалечава диагнозата от епилепсия. Първоначално заради данните, че пациентът е дългогодишен пушач, се предполага, че окръглените формации са метастази от рак на белите дробове. Поради това са направени изследвания на белия дроб, след което диагнозата е отхвърлена. 


Албендазол и Празиквантел са най-ефикасните лекарства срещу тениите. Принадлежат към групата на антихелминтните препарати. Албендазол е най-често използваният препарат заради високата му ефикасност и липсата на взаимодействие с антиепилептични препарати като карбамазепин, следователно можем да лекуваме едновременно и болестта, и симптомите. Стандартната доза на албендазола е 15мг/кг на ден, в продължение на 10-14 дни.


Антихелминтните лекарства увреждат паразита и той освобождава антигени,при което възниква възпаление като защитна реакция на организма. Затова често се използват кортикостероиди в комбинация с албендазола.


След завършване на лечението се прави повторна компютърна томография, с цел да се изключи хирургична намеса. Преди навлизането на антихелминтните лекарства в медицината се е смятало, че операцията е единственият подход при пациенти с невроцистоцеркоза. Днес хирургичната интервенция остава на заден план само при по-тежки случаи.


Невроцистоцеркозата е все по-често срещана диагноза в развитите страни. Това е така поради многото миграции от ендемичните райони, както и заради съвременните възможности за пътуване из цял свят. Доброто развитие и лесният достъп до образно диагностичните методи, а именно компютърна томография и ЯМР, правят поставянето на диагнозата значително по-лесна.

 

Много невролози днес изучават епидемиологията, етиопатогенезата и лечението на невроцистоцеркозата като причинител на епилепсията. Вече е създадена мрежа за проучване на връзките между двете заболявания - Neurocysticercosis and Epilepsy Research Network.