Освен междуребрените мускули, в процеса на дишането важна роля играе и диафрагмата. 
 
Торакалната диафрагма (диафрагмата на гръдния кош) е мускул, разделящ коремната от гръдната кухина. Той може да се съкращава волево, има формата на купол, разположен е на нивото на долните ребра и е характерен само за бозайниците. Началото на диафрагмата е разположено по продължението на лумбалните прешлени на гръбначния стълб, като се захваща и за долния ръб на ребрата, както и за гръдната кост (стернум).
 
Служейки като дъно на гръдния кош, диафрагмата е средството, чрез което гръдният кош значително увеличава обема си. За да увеличи размера на торакса във вертикална посока и да намали налягането на въздуха в гръдния кош, този куполовиден мускул се съкращава и става плосък.
 
Междувременно външните междуребрени мускули също се съкращават и издърпват ребрата навън и нагоре. Спадането на въздушното налягане води до спонтанно нахлуване на въздух в дихателната система и вдишване. По време на контракцията, диафрагмата се снижава надолу и издърпва плеврата – защитен слой, който опакова белите дробове, със себе си. Това причинява снишаване на плевралното и алвеоларното налягане, което допълнително улеснява навлизането на въздух в белите дробове.
NEWS_MORE_BOX
 
При издишване ребрата падат до своята позиция на покой, диафрагмата отново става куполовидна, обемът на гръдния кош се намалява и въздухът, без да има друга възможност, напуска дробовете.
 
А защо хълцаме? През диафрагмата има отвори, през които преминават хранопровод, нерви, артерии и вени. Понякога хранопроводът пренася сравнително големи, недобре сдъвкани парченца храна, които се случва да заседнат в този тесен участък. Това предизвиква хълцане. Ето защо няколко глътки вода, често решават проблема, като избутват парченцето през отвора и му помагат да достигне крайната си цел – стомаха.