Митозата или клетъчното делене е процес, чрез който се увеличава броят на клетките и се обновяват клетъчните популации. Митозата представлява еднаквото резпределение на удвоеното количество хромозоми и съдържащите се в тях гени на две идентични групи, последващо разделяне на ядрото (кариокинеза) и разделяне на цитоплазмата (цитокинеза).
 
Митозата е съставена от четири фази – профаза, метафаза, анафаза и телофаза.
 
Профазата е първата фаза на митозата и настъпва след постсинтетичната фаза (G2) на клетъчния цикъл. След репликацията (удвояването) на ДНК в синтетичната фаза (S) на клетъчния цикъл, през профазата на митозата започва кондензирането на този материал и оформянето на видими (под микроскоп) хромозоми. Всяка хромозома вече има две ясно очертани хроматиди, които са тясно свързани от центромера и пръстен от протеини – наречени кохезини. В късната профаза (прометафаза), ядрената обвивка се разпада, ядърцето изчезва, а в областта на центромера се появява кинетохора. Кинетохора е съставен от протеини, които са сходни за всяка хромозома. Произхождащите от кинетохора микротубули дават началото на делителното вретено.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Метафазата започва с конструирането на митотичното вретено в двата полюса на клетката. То е съставено от три вида микротубули произлизащи от МТОЦ (микротубулен организиращ център). Първият вид са астралните микротубули, образувани от самия МТОЦ и разположени в кръг около него. Те определят къде ще са полюсите на митотичното вретено. Вторият вид, полярните микротубули, се развиват далече от МТОЦ, като достигат екватора на делителното вретено, а третият вид – кинетохорните микротубули, се прикрепват към кинетохорите на всяка хромозома. Към всеки кинетохор се прикрепва 30-40 микротубула, а допълнителни протеини го свързват с МТОЦ. През този етап, хромозомите – подпомагани от микротубулите и моторни протеини, се отправят към центъра на клетката и се подреждат по екватора ѝ, като образуват т. нар. метафазна плочка.