Като световен ден за борба с йоддефицитните заболявания 20 октомври поставя възможността най-малко веднъж в годината да се замислим за важността на този елемент в нашето меню. Йодният дефицит, наред с гладуването, се явяват едни от главните причини за непълноценното развитие при малки деца и подрастващи.

 

Приемът на йод под 100 мкг води до сериозни нарушения в различни системи и органи, които се класифицират в общата група на йоддефицитните заболявания.
България е част от Балканския йоддефицитен регион, тъй като голяма част от територията ѝ е с намалено количество на йод в почвата и водата.



Йодът е главна съставна част на хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза, които осигуряват обменните процеси в организма, както и нормалните функции на редица системи - нервна, сърдечносъдова и полова. Той е необходим за пълноценното развитие на мозъка през вътреутробния период и в първите месеци след раждането, за растежа и развитието в детската възраст и пубертета. По време на бременност недостигът на йод причинява аборти, мъртвораждане и тежки вродени дефекти на плода (кретенизъм).


При прием на 50-80 мкг йод - съществува повишен риск за аномалии на фетуса; при 25-50 мкг – често са налице спонтанни аборти, психично изоставане, вродени аномалии, а при 10-25 мкг – високо степенни гуши, интелектуален дефицит, кретенизъм, психомоторни дефекти, стерилитет.


Универсално средство за масова йодна профилактика е йодираната готварска сол, която се използва от населението, в общественото хранене и производството на храни. Съдържанието на йод в нея е съобразено с дневните нужди от йод, като количеството сол, което трябва да се консумира дневно е не повече от 5 грама.


Но за да сме сигурни за достатъчните нива на йод в солта е нужно и да я съхраняваме правилно. Тя трябва да е във валиден срок на годност, да се съхранява в плътно затворени сухи съдове, за да се запази йодното ѝ съдържание (след отваряне на опаковката), както и да се добавя в края на термичната обработка на ястията.


При правилен хранителен режим около 60% от дневните нужди се осигуряват от животински продукти, 30% от растителни храни и около 10% от питейна вода. Най-богати на йод са рибата, морските дарове, млечните продукти, орехите, както и зеленолистните зеленчуци. За кърмачетата основен източник на йод е майчината кърма.


Източници:
https://www.webmd.com/vitamins-and-supplements/ss/slideshow-get-enough-iodine
https://www.who.int/data/nutrition/nlis/info/iodine-deficiency