Д-р Венцислав Стоев е лекар по дентална медицина от 1981 г., със собствена клиника в София. Завършва клинична психология през 2005 г. и е защитил дисертация в Софийски университет „Климент Охридски“ през 2016 г.
През 2018 г. завършва обучение по клинична постурология в школа EDUCAM, Рим, Италия. Лектор е на редица събития у нас и в чужбина на тема „Клинична комуникация“ и „Постурология“. Председател е на Българската асоциация по постурология и на Българската асоциация по клинична комуникация и хипноза.

 

- Д-р Стоев, какво представлява постурологията и каква информация ни дава постурологичният анализ?



Постурологията, или науката за стойката, ни дава информация за всички наши органи и системи в цялост, а не поотделно. Стойката е свързана с общата ни борба с гравитацията – съответно и изправянето на човека на два крака води до определени специфики. Както имаме индивидуална походка, пръстов отпечатък, цвят на очите – така и стойката ни е строго индивидуална.


Древна е историята на постурологията, но не е била възприемана като наука. Тласък за развитието ѝ дава използването на различни уреди, изследващи стойката на човека. Много сериозен тласък дава стабилографията – даваща изводи за детайлите за начина, по който стъпваме.


Стойката отразява статичното състояние на човешкия организъм, но това не означава, че нищо не се случва. Като метафора тялото ни може да бъде определено на едно махало, обърнато наобратно – съответно главата е краят му. Различни рецептори възприемат сигналите за действието на гравитацията. Изследвано е и доказано, че разполагаме с четири основни рецептори за възприемане на гравитацията. Първият, разглеждайки това махало, са стъпалата. По ходилата ни има над 140 рецептора – съответно има значение, когато имаме физиологична височина на свода или промени в него. Това е причината тази огромна търговия с различни видове стелки да представлява сериозна опасност, защото не се прави сериозен анализ на стъпалото.


Другият сериозен рецептор е проприоцепцията – или всички сигнали, идващи от периферията на тялото. На трето място – но не по важност – това са очите, от които получаваме около 85% от информацията за разположението на тялото в пространството. Ориентацията спрямо гравитацията също е свързана с тях, а те от своя страна с вестибуларния апарат. В този смисъл мускулите на очите имат много важно значение за стойката. Опит, чрез който читателите могат да проверят функцията на мускулите на очите, е събирането им – т. нар. конвергенция. Над 90% от хората имат в определена степен дисфункция, изразяваща се в хипоконвергенция. А това е свързано с един малък мускул – прав външен мускул на окото, който променя тонуса си, а от него зависи гледането ни към хоризонта. Интересен факт, споделен от италиански колеги, е че добрият вариант за изследване на зрението е да бъдем прави, а не седнали – нашето зрение е създадено за да гледаме напред, а не отдолу нагоре, съответно неправилното провеждане води и до отклонения.


Четвъртият рецептор за възприемане на гравитацията е вестибуларният апарат, чиято функция е пряко свързана и с работата на очите.


- Какво е значението на фасцията за тялото?


Фасцията е тази структура, която държи цялото ни тяло единно – в съвременното разбиране тя е основен орган, който свързва всички останали структури в тялото. Дори мускулите и костите се смятат за видоизменена фасция. Фасцията се разглежда не просто като „опаковката“ на мускулите и костите. В нея има нервни окончания, които дават информация до мозъка за всяка една част от тялото. Така мозъкът се явява като една централа, където се събира информация затова как стоим, седим, движим се в пространството и така нататък.


Основен термин в постурологията е т. нар. тенсегритет или обединено напрежение (на всички мускули и фасции). То обяснява как въздействайки върху част от тялото, получаваме реакции в останалите части.


В училището по Постурология ние изучаваме т. нар. постурални станции, които са четири на брой – темпоромандибуларни стави, раменната, тазобедрената и глезенната става. От съотношението между тях зависи и оценката на стойката. Всеки от нас има собствена стойка, съответно собствено здраве, което е израз на това какви възможности за компенсация имаме, а не липсата на заболяване.


Старо е твърдението, че правият човек е здрав човек. Така хора със сколиоза, дори, могат да бъдат по-здрави от напълно изправените. По стойката може да се тълкува и за характера на човек – така например твърде изправен човек е пример за т. нар. ригиден характер.
От стойката могат да се правят изводи и за психиката. Доказано е, че болките при движение са от соматичен произход, а при покой – те са от вегетативната нервна система. Ние винаги търсим връзката между двете, изследвайки човешкото тяло.


- Има ли връзка между зрението и стойката ни?


Стана дума за теста за конвергенция, но друг показателен тест за значението на зрението е т. нар. тест на Басани, при който можем да наблюдаваме различни резултати, според това дали очите са отворени или затворени. Когато установим хипоконвергенция – този тест на Басани е положителен. Това показва как с упражнения върху очите въздействаме и променяме стойката, а на база на това и върху стъпалата. Дори пациенти с висок свод възстановяват и подобряват комуникацията между стъпалата и мозъка.


В постурологията е известен д-р Уилям Бейтс, който в своята дисертация доказва, че зрението може да се възстанови без очила. Съответно необходими са упражнения за възстановяване на силата на очните мускули. Основната му теза е, че зрението се променя от мускулите на очите, а не само от акомодацията. Той изработва голям обем упражнения, които ние препоръчваме в постурологията.


- Проблеми със зъбите, както и неподходящо дентално лечение, могат ли да доведат до прояви на болки в кръста или промени в позицията на тялото?


Дори само един липсващ зъб може да окаже съществено значение върху силата на мускулите и върху стойката. Връзката се доказва чрез постурологичен - кинезиологичен тест, натискайки едната или другата ръка, като тази от страната на липсващия зъб е по-слаба. Дори слагането на памучен тампон на мястото на липсващия зъб може да увеличи силата на ръката. Това е едно своеобразно доказателство, че народната поговорка „Зъб ме боли, та куцам“ се оказва вярна.


Все пак като зъболекар ще развия темата повече. Италианският професор Лоренцо Ванини доказва, че долната челюст се явява и може да се разглежда като първи шиен прешлен при човека. Тя със своите ставни повърхности и положението на главата ориентира до голяма степен гръбначния стълб спрямо гравитацията. Това е последната част на махалото – главата ни, а челюстта и нейното положение определя до голяма степен и положението на главата.


Ще го свържа с начина, по който затваряме зъбите си – т. нар. захапка. Ние определяме три класа захапка. Първи клас е нормалната – горните зъби леко покриват долните. При втори клас долните зъби са доста по-навътре от горните, нещо което се получава и когато дамите са на висок ток – долната челюст отива назад, а главата отива напред, всеки сантиметър на главата напред натоварва с два килограма гръбначния стълб. Обратно, при изнесена челюст напред или прогения, трети клас захапка – тялото отива назад и цялата стойка се променя, а всичко това се отразява на походката.


Веднага влизаме в идеята за ортодонтията. Тук искам да запаля една червена лампа – увлечението по брекетите е вредно. Те са необходими, но при определени показания и постурологичен анализ. Съвременното виждане е ортодонтско лечение да започва при момичета след първа менструация, а при момчета – при спиране на растежа. Най-напред се оценява стойката, балансът и се коригира стойката, за да няма отклонения, след което се започва ортодонтско лечение. Аз самия имах случай на сериозно усложнение след ортодонтско лечение – болка в кръста, сколиоза.


Дори една по-висока пломба може да доведе до промяна в съотношението на двете челюсти, което от своя страна да доведе до скърцане със зъби. Затова е изключително важно да се прецени стоматологичното лечение и от постурологична гледна точка – как се усеща пломбата в седнало и право положение, има ли промяна при носене на високи токчета. Добре е да се контролира и преценява силата на мускулите чрез електромиограма.


- Кои са най-честите вредни навици, които могат да повлияят върху стойката ни?


Вредните навици започват още от детска възраст – такива са смукането на пръст, използването на залъгалки, които променят захапката. Нашият череп (мозъчният дял) при раждането е формиран на 50%, а долната ни челюст едва 20%. Целият растеж продължава поне до 14-15 годишна възраст. Така всеки вреден навик и промяна на съотношението между горната и долната челюст води до промени не само в захапката, но и в дишането, положението на главата.


Друг важен момент, на който искам да обърна внимание е, че преди 6-годишна възраст не се слагат никакви стелки, кракът на детето се формира сам дотогава, а обувките трябва да бъдат меки и когато може детето да ходи босо. Призовавам за избиране на стелки само при компетентни специалисти. Например в западна Европа има специалност подология – наука за стъпалото, която е заложена и в нашите курсове по постурология. Само една снимка на стъпалата не е достатъчна за избора на стелки. Те трябва да се пробват, след което да се види как се отразяват на стойката и чак тогава да бъдат изписвани.


- Какво е значението на различните етапи в развитието на бебето (през първата година)?


Доказано е, че кърменето има изключително важно значение – клише, което е вечно. Налягането, което се създава по време на кърмене е различно от това при сученето от шише. Страничният птеригоиден мускул, свързан със ставата на долната челюст, при сучене от шише не се стимулира. Ако той не работи достатъчно ефективно се развива неравномерно от двете страни.


Друг важен аспект и препоръка към родителите е бебето да се слага по корем, за да формира шийната лордоза. Развитието на мускулите на шията започва още от първите месеци. На следващ етап в нашата постурологична анамнеза е дали бебето е пълзяло. Именно чрез този етап на двигателно развитие се изгражда взаимоотношението между краката и ръцете. Пълзенето е част от еволюцията ни.

 

- Има ли противопоказания за прилагане на постурологично лечение?


Искам да подчертая профилактичната същност на постурологията, тъй като тя намира прояви в стойката много преди да има оплаквания от пациента. Така могат да се открият проблеми в много ранен стадий по данните, които получаваме от стойката.


Няма противопоказания по отношение на прилагане на постурологичен анализ и лечение. Но е важно да се отбележи, че участието на пациента е много решаващо – 90% от ефекта зависи от пациента. Сериозната разлика е, че не даваме лекарства, а предписваме упражнения. Затова обяснявам на пациентите си, че ако не си правят упражненията – няма смисъл да идват. Но тези, които ги правят редовно – имат ефект. Постурологията работи.

 

На 4 май от 19:30 ч. ще се проведе онлайн събитие на тема "Стойката - огледало на здравето". То може да бъде посетено безплатно при интерес на:

https://us02web.zoom.us/j/86262883732?pwd=UXpvSG1sRm5CNDc1QjBrajRua1VTQT09
Meeting ID: 862 6288 3732
Passcode: 682797