Най-обширното глобално проучване досега сочи, че 2,8 милиона души по света живеят с множествена склероза. Това означава, че на всеки 5 минути някой някъде по света е диагностициран с това заболяване. За България няма точни данни, но в Европа изчисленият процент на разпространение на множествената склероза за последните три десетилетия е 83 на 100 000, което означава, че пациентите в страната вероятно са около 5400. Преди 23 години един от тях се оказах аз.
Тогава вече живеех в Рим, следвах медицина и бях подложен на огромен стрес покрай нощни дежурства на работа и усилието да се дипломирам. Една сутрин се събудих и просто не виждах и с двете очи. Така започна едно дълго пътешествие за мен - като човек и като лекар към познанието на себе си, към болестта и към (както се оказа) възможните начини не само да запазя добро качество на живот и пълна подвижност, но и дългосрочно да достигна нещо като “доброкачествена форма” на множествената склероза, от която не съм излекуван, но не изпитвам най-тежките симптоми.
Постигнах това с пълно доверие в съвременната медицина, следене на всички най-нови открития за болестта, както и с усилена научна дейност заедно с нашата група G.I.S.N. за неврологични изследвания.
Още преди 10 години ние представихме така наречения “неврогенен стомашно-чревен тракт” като важен симптом на МС. Днес той е признат от Италианската асоциация за множествена склероза (AISM) - единствената организация в Италия, която се занимава с всички аспекти, свързани с множествената склероза.
От тогава множество световни учени развиват различни аспекти от теорията и става все по-ясно, че е вероятно именно в микробиома на нашето черво да се корени ключът към нейното лечение.
За да обясня по-подробно, е важно да започна от термина “биореактор”. Биореактор се отнася до всяко устройство или система, която поддържа биологично активна среда. Дисталният тракт на човешките черва се счита за анаеробен биореактор с метаболитна активност, сравнима с тази на черния дроб. Поради това микробиотата може да се счита за истински орган със специфични функции. Орган, който консумира, съхранява и преразпределя енергия, преминава през физиологично важни химични трансформации и е в състояние да се поддържа чрез саморепликация. Както всички човешки органи, „органът на микробиома“ има важни функции и здравословното състояние на гостоприемника е свързано с неговото правилно функциониране (както и на другите органи). Микробиота оказва силно влияние върху различни физиологични процеси: ендокринни и метаболитни пътища, регулиране на имунната система, на мозъка в неговите когнитивни функции. Когато се появи дисбиоза (нарушаването на чревна микрофлора, промяна във видовия състав на бактериите.), микробиотичният орган не функционира правилно и трябва да се предприемат действия за възстановяване на еубиозата.
При хората стомашно-чревният тракт (червата) се колонизира бързо при раждането, както и други части на тялото. Присъствието на микроби в стомашно-чревния тракт е много проучено, не на последно място защото повърхността на лигавицата на човешките черва предоставя повече от 100 m 2 обитаемо пространство. По този начин се добавя към човешкото тяло мощен биореактор и ние на практика имаме нещо повече от обикновен човешки организъм. Неволно ми идва да кажа суперорганизъм. Това, което е очевидно, е идеята, че микробното влияние прониква в почти всеки аспект от нашето съществуване. Като съставен вид на суперорганизъм, сега трябва универсално да признаем важността на микробния свят, в който живеем, и най-важното на този, който живее в нас. Защото тук се крие потенциалът да се промени хода на много патологии. А най-обещаващото е, че дисбиозата е малък проблем и екосистемата на чревната микробиота сравнително лесно възстановима.
Каква е връзката с множествената склероза?
“Клиничните и предклиничните проучвания показват двупосочни взаимодействия в рамките на оста мозък-чрева и чревния микробиом, чревната бариера и имунната система, както по отношение на здравето, така и при болестта множествена склероза“ са написали учените.
Скорошната концепция за „ос на червата-мозък“ служи като двупосочна връзка между чревния микробиом, чревната бариера и имунната система, която може да бъде от значение за патофизиологията на възпалителните демиелинизиращи заболявания (като множествена склероза, Паркинсон, Алцхаймер). Доказано е, че хората с множествена склероза имат променен микробиом, повишена чревна пропускливост и промени в метаболизма на жлъчните киселини.
„Микробиота“ е качественият и количествен състав на микроорганизми, обитаващи една екологична ниша. Смята се, че в човешкото тяло присъстват около 100 трилиона микроби. Това число е десет пъти повече от броя на човешките клетки. Терминът микробиом се използва за означаване на целия генетичен състав на микробиотата.
Има все повече доказателства, че чревната микробиота играе важна роля в множество функции на човешкото тяло, особено в имунния отговор. В резултат на това многобройни проучвания са изследвали ролята на чревната флора за здравето и заболяванията, особено автоимунните заболявания. Множество доказателства сочат ролята на микробиотата в EAE (експериментален алергичен енцефаломиелит).
Учени от Станфордския университет, Станфорд, Калифорния, през 2017 г. трансплантирали в трансгенен миши модел микробиота, получена от един от двама братя близнаци с диагноза множествена склероза. Резултатът бил индуциран специфичен автоимунитет с по-висока честота, отколкото при мишлета с траспланиранa микробиота от здравия брат близнак. Изследователите предлагат функционални доказателства, че експериментален алергичен енцефаломиелит (EAE) като животински модел на множествена склероза (МС) възниква дори спонтанно при първия случай и че заболяването зависи от микроби. Тези открития ни показват, че микробиота, получена от МС, съдържа фактори, които ускоряват МС-подобно автоимунно заболяване в модел на трансгенна мишка. А и насърчават търсенето на патогенни микробни компоненти в човешката множествена склероза.
Друго скорошно проучване показа, че взаимодействието между имунната система и чревната микробиота играе решаваща роля в развитието на множествената склероза.
При пациенти с рецидивиращо-ремитентна множествена склероза има микробиота, която, в сравнение със здрави контроли, има по-високи количества Pedobacteria , Flavobacterium, Pseudomonas, Mycoplana, Acinetobacter, Eggerthella, Dorea, Blautia, Streptococcus и Akkermansia. В същото време пациентите с МС имат микробиота с бедни микробни популации на Prevotella, Bacteroides, Parabacteroides, Haemophilus, Sutterella, Adlercreutzia, Coprobacillus, Lactobacillus, Clostridium, Anaerostipesи Faecalibacterium. В заключение, възстановяването на микробната популация при пациенти с RR-MS изглежда намалява възпалителните събития и реактивирането на имунната система.
Ще ви разкажа за друго интересно откритие. През 2010 г. шведските учени Шахрам Лавасани, Мерназ Нури, Фрида Фок и др. публикуват това: “Превантивните ефекти на пет дневно прилагани щама лактобацили са изследвани при мишки, развиващи ЕАЕ. След първичен скрининг са избрани три щама Lactobacillus, L. paracasei DSM 13434, L. plantarum DSM 15312 и DSM 15313, които намаляват възпалението в ЦНС и автореактивните Т клетъчни отговори. Смес от трите щама лактобацили потиска прогресията и обръща клиничните и хистологични признаци на ЕАЕ. Супресивната активност корелира с отслабването на провъзпалителните Th1 и Th17 цитокини, предизвикан от сместа от лактобацили.”
Казано направо, просто, но и коректно: Патогенната микробиота може и да провокира експериментален енцефалит, но лактобацилите може и да го лекуват (според учените от Университет Лунд, Малмьо, Швеция. Department of Experimental Medical Science, Lund University, Lund, Sweden).
Какво друго можем да направим, за да защитим своята миктобиота?
- Да избягваме стреса,
- Да избираме храни с високи нива на полифеноли,
- Да увеличим интервалите между храненията,
- Да не прекаляваме с алкохола,
- Да подобрим имунитета си,
- Да избягваме изкуствени подсладители като аспартам, сукралоза и захарин,
- Да избягваме антибиотици и ненужни лекарства, които унищожават добрите бактерии,
- Да избягваме глутен, ако имаме установена дори лека непоносимост към него,
- Да се храним разнообразно, с естествени храни.
Вярвам в медицината. В науката. Изследването на човешкия микробиом може да ни помогне да идентифицираме невроактивни молекули, които да бъдат използвани като нови лечения. Въпрос на бъдеще...
Междувременно е важно да осъзнаем, че микробиота е наш орган, важен колкото черния ни дроб. И трябва да обръщаме внимание на здравето на нашите органи!
Кой е д-р Христо Ватев?
Христо Ватев е роден през 1962 г. От 30 години живее в Рим. Завършва обща медицина в Медицинския университет в София, след което започва професионалния си път с ранна специализация по акушерство и гинекология в университетската СБАЛАГ “Майчин Дом”. Отказва се и заминава за Рим, където българска диплома все още не се признава. Започва работа в старчески дом и записва медицина в Римския университет “Ла Сапиенца”. Дипломира се през 1998 г. с успех 105/110.
През 1998 г. след години на тежки нощни дежурства в старческия дом и дни с лекции в Университета, точно когато е завършил медицина в Рим внезапно губи зрението си. Приет е в болница. Диагнозата е множествена склероза. Това променя живота му из основи и след първоначалния шок от лошите прогнози за тежката дегенеративна болест и предстояща трудна подвижност той се преориентира професионално към телемедицина. Продължава образованието си в Университета Уникам, град Камерино. Защитава дисертация на тема “Използването на телемедицина в помощ на отдалечени пациенти”. За пет години научни изследвания и докторантура придобива степен по електронно здравеопазване и става доктор на медицинските науки в Уникам. Започва работа в Международния радио медицински център в Рим - най-старата съществуваща в света организация, занимаваща се с осигуряване на радио медицинска помощ. Там прекарва 10 години.
Междувременно възстановява не само зрението си, но и запазва способността си за движение, естествено не спира научната си дейност. Става част от изследователска група за нервомофрология. Съвместно с д-р Анна Ривити от италианското здравно министерство изследват и описват езофагеален и чревен дизмотилитет при пациенти с диагноза множествена склероза, наричат го “неврогенно черво при множествена склероза”. Заедно с учени от цял свят публикува различни медицински изследвания, свързани с невропластичността, както и връзката на здравето на храносмилателната система с прогнозата при автоимунните и дегенеративните заболявания. Споменава го като “втори мозък”, термин научен от проф. Майкъл Джърсан в САЩ.
От 2017 г. преподава биология в Университета “eCampus” в Швейцария и Италия.
Има множество научни публикации в областта на неврологията, свързани с нови методи за лечение на множествената склероза, както и две издадени художествени книги по темата. Сега е доцент преподавател по “Спешна медицина” към Агенция "Омния Формационе".
В момента, 23 години след поставянето на първата му диагноза, шофира, движи се без помощни средства и живее качествен живот. Не се смята за оздравял, т.нар. “плаки” все още се виждат при редовните му прегледи. Разбрал е, че МС е комплексно заболяване, не е само демиелинизация. Изследванията и откритията му помагат не само на него, а и го събират със съпругата му - също диагностицирана със заболяването преди повече от 2 десетилетия. Двамата заедно са приели за една от мисиите на живота си да споделят с другите лекари най-новите научни изследвания и терапии, които помагат на хора с множествена склероза не просто да се справят с психическия удар от диагнозата, а и да живеят качествен и дълъг живот с нея. Въпреки нея.
Повече за него и неговите изследвания моете да научите в:
Hristo Vatev - Academia.edu
