Чували ли сте за проф. д-р Иван Митев? Той е роден на 04.10. 1924 г. в село Крушевица, Врачанско. Завършва медицина в София с отличие. От 1960 г. д-р Митев работи в научния институт по педиатрия. Тук той преминава цялата йерархична стълба – от научен сътрудник, през доцент, професор, ръководител на клиника, зам. директор и директор.

 

Като специалист по педиатрия, д-р Митев е посветен на грижата за опазване на детското здраве. Оставил е след себе си много научни трудове и е защитил всички свои дисертации. По-подробно изучава диагностицирането на проблемите със сърдечносъдовата система.


 

Неговото най-значимо откритие е шестият сърдечен тон, който е известен с името му – „тон на Митев“. Откриването на този тон е дало възможност за по-пълно и цялостно изследване на аномалиите на сърцето и сърдечната дейност.

 

Дисертацията си на тема „шести сърдечен тон“, д-р Иван Митев защитава през 1982 г., а една година по-късно той бива назначен за директор на националния институт по педиатрия (НИП). Той ръководи НИП от края на 1984 г. до 1989 г., като в него работят повече от 700 човека, а леглата са около 600.

 

Регистрирането на шестия сърдечен тон, професорът е направил при пациент, който страда от вроден сърдечен порок. Установява го по време на сърдечна систола. Шестият тон, проф. Митев, забелязва на фонокардиографския запис. Регистрирайки новия тон, той бива озадачен и започва да се колебае дали това, което вижда е случайност.

 

Той стига до заключението, че причината, поради която до този момент тонът не е включен в сърдечната диагностика е неправилното разбиране на нискочестотния канал на записа. Първоначално, откритието било посрещнато скептично. Започнало провеждане на много изследвания и наблюдения, свързани с теорията на професора, които продължават около 7 години.

 

Проучени били много фонокардиографски записи на пациенти.
Според проф. Митев шестият сърдечен тон възниква в резултат на трептенията, които се пораждат при разтягането на аортата и новото сърдечно свиване в края на сърдечната систола.

 

Другата му хипотеза е, че шестият сърдечен тон възниква в трептенията, които се пораждат в камерната стена по време на систола.
Той установява, че този тон е патологичен. При здрави деца установява наличието му само в 1% от случаите.