Стомашно-чревният микробиом представлява разнообразен сбор от бактерии, археи, гъби, протозои и вируси, които обитават червата на всички бозайници. Проучванията при хора и други бозайници са установили ролята на микробиома в редица физиологични процеси, които са жизненоважни за здравето на гостоприемника, включително хомеостаза, метаболизъм, здраве на епитела на червата, имунологична активност и невробиологичното развитие.


Червата представляват изключително богата и динамична екосистема, благодарение на която се извършват важни полезни функции, като например: ферментация на хранителните влакна в късоверижни мастни киселини (която предоставя до 10% от енергийните източници на човешкия организъм), разграждане на сложни полизахариди и синтез на незаменими витамини и аминокиселини.


Флората на червата също произвежда множество метаболити (междинни или крайни продукти на метаболизма), които функционират като защита на целостта на епителната лигавица, стимулиране на чревната ангиогенеза (процесът на образуване на нови кръвоносни съдове) и регулиране на имунния отговор. Това сочи, че чревната флора не е просто коменсална (има изгода само за микроорганизмите) спрямо човешките гостоприемници, а има взаимност в отношенията между тях.



Микробният геном придава допълнителни способности на метаболизма на организма гостоприемник, което прави микробиома на червата активен участник във физиологията на гостоприемника. Последните постижения в технологията за секвениране на човешкия геном (при което се разчита наследствената информация на човека) и изчислителната биология направиха революция в областта на микробиомиката, които позволяват да се направи оценка на връзките между животно и неговите микробни симбионти (организмите които участват в симбиозата).


Промените в стомашно-чревния микробиом са свързани със заболявания при хората и животните, включително възпалително заболяване на червата, астма, затлъстяване, метаболитен синдром, сърдечно-съдови заболявания, имуномедиирани състояния и нарушения при нервната система, като например разстройствата от аутистичния спектър.


Над 98% от чревната микрофлора при хората се състои от 4 типа бактерии: фирмикути, бактероидити, протеобактерии и актинобактерии. Доминиращото мнозинство се състои или от фирмикути, или от бактероидити. Съставът на микрофлората на червата варира в зависимост от мястото на вземане на проби. Изследванията разкриват, че подгрупата бацили на фирмикути и актинобактериите са по-разпространени в тънкото черво, докато бактероидитите са по-разпространени в дебелото черво.


Микробиомът на червата при членовете на едно семейство е по-сходен, отколкото при лица, които не са свързани.

 

Библиография:
Frank DN, St Amand AL, Feldman RA, Boedeker EC, Harpaz N, Pace NR. Molecular-phylogenetic characterization of microbial community imbalances in human inflammatory bowel diseases.
Turnbaugh PJ, Ley RE, Mahowald MA, Magrini V, Mardis ER, Gordon JI. An obesity-associated gut microbiome with increased capacity for energy harvest. Nature.