Най-общо органите, които съставят дихателната система могат да бъдат разделени на две групи – отнасящи се към горни и долни дихателни пътища. Като условна граница между двете може да се приеме ларинксът (гръклянът). Долните дихателни пътища започват от трахеята, която в своя долен край се раздвоява, в резултат на което се образуват двата главни бронха. Разположени под нивото на трахеята те се разполагат в средостението, насочвайки се надолу и странично те навлизат в хилусите на двата бели дроба.


По отношение на размери, дължина и направление се наблюдават разлики между двата бронха. Левият бронх е по-дълъг в сравнение с десния, който от своя страна е по-широк. Различията могат да бъдат обяснени и с разположението на сърцето в по-голямата си част в лявата половина на гръдната кухина.


В областта на раздвояването на трахеята, наричана още бифуркация се разполага малка преграда – която се вдава в просвета на трахеята. Отстрани има формата на полумесец и се нарича трахеален кил.



Двата главни бронха показват някои анатомични различия. Над левия бронх преминава аортната дъга, а зад него се разполагат гръдната аорта и хранопровода. Под десния бронх минава дясната белодробна артерия.


Двата главни бронха се разделят на дялове (лобове), които са общо 5 – три от десния и два от левия бронх. Те от своя страна се разделят на сегменти – 11 в десния бял дроб и 10 в левия бял дроб. Бронхите, заедно с разклоненията им образуват т. нар. бронхиално дърво.


NEWS_MORE_BOX


Стената на бронхите се изгражда от лигавица, фиброзно-мускулно-хрущялна обвивка и външна стена, изградена от съединителна тъкан. Освен различните видове клетки, които изграждат ресничестия епител в лигавицата се разполагат и лимфоидни елемнти, които формират бронх-свързана лимфна тъкан.


Инервацията на бронхите се осъществява от парасимпатикови влакна на блуждаещия нерв, симпатикови влакна от симпатиковия ствол и сетивни влакна от гръбначния мозък.