Освен механичната роля, която слюнката изпълнява за овлажняването на храната, слюнните секрети предизвикват и химични промени в хранителните вещества. Химичните промени се осъществяват с участието на редица ензими, играещи ролята на катализатори. Действието на слюнката върху храната зависи както от химичния ѝ състав, така и от условията в човешкото тяло. Така например при 38 °С взаимодействието между нишестето (скорбялата) и слюнката води до избистрянето на скорбялата и образуването на глюкоза. 
 
Същото взаимодействие, проведено в лабораторни условия, при 0 °С и 100 °С не води до протичането на реакция. Реакция не протича и при взаимодействието на слюнката с други хранителни вещества като белтъци и мазнини, което показва, че единствено разграждането на въглехидратите започва още в устната кухина. 
 
Това действие на слюнката се дължи на намиращите се в нея два основни ензима – амилаза и малтаза. Амилазата превръща полизахаридната структура на нишестето в малтоза, а под действието на ензима Малтаза, малтозата се трансформира в глюкоза. Тази последователност на химични превръщания е причината при дългото дъвчене на хляб или сухар да получим усещането за сладост в устата си. Разтварянето на различните съставки на храната, осигурява лесният им и пълен контакт с вкусовите луковици и осигурява вкусовите ни усещания.
NEWS_MORE_BOX
 
Друга важна функция на слюнката е нейната защитна функция. От една страна тя отмива попаднали вредно-действащи вещества в устата, но и съдържа противобактерийни ензими (лизозим например), които унищожават попадналите с храната бактерии. Ето защо, често животните ближат раните си, за да подсилят тяхното заздравяване.
 
Слюнната секреция се регулира от нервната система, като слюноотделянето е безусловен рефлекс. Често обаче, само видът на храната или произнасянето на думата „лимон“ може да предизвика отделянето на слюнка, което е условен рефлекс.