Трима американски учени си спечелиха тазгодишната Нобелова награда за медицина и физиология, откривайки молекулярния механизъм, който регулира циркадния ритъм на тялото. Джефри Хол, Майкъл Росбаш и Майкъл Йънг със своя труд разкриват колко фундаментално значение може да има биологичният часовник за здравето.


Циркадният ритъм контролира нашите поведение, физиология и хормонални нива. Много проучвания разкриват, че нарушенията в него допринасят за заболявания като рак и диабет.


Учени обаче се запитват, дали и обратното е възможно – може ли процесът на възстановяване също да е под контрола на биологичния ни часовник? Две нови проучвания подкрепят тази теория.



Според първото, рани като изгаряния и порязвания заздравяват до 60% по-бързо, ако са се случили по време на деня, за разлика от тези, настъпили нощем. Екип от учени от университета Кеймбридж анализирали данните на 118 пациента, лекувани от изгаряния и установили интересна закономерност.

 

NEWS_MORE_BOX


Изгарянията, случили се между 8 и 20 часа заздравявали средно за 17 дни, в сравнение с 28-те дни, които били нужни на изгарянията, настъпили между 20 и 8 часа – тоест през нощта. Изследователите допускат, че вътреклетъчният протеинов скелет на репаративните епителни клетки е подчинен на свой собствен денонощен ритъм и това обяснява наблюдаваните отлики.


Второто изследване обхванало резултатите от отворените сърдечни операции, при които съществува риск от постоперативни остри моменти. Проследени били 596 души, претърпели операция за подмяна на сърдечна клапа в рамките на 500 дни. Половината от тях били оперирани предиобед, а другата половина – следобед. Оказало се, че рискът за остро усложнение за оперираните сутрин бил 50% по-висок, отколкото за тези следобед и усложнения настъпили за 18,1 % от сутрешните пациенти, сравнено с 9,5 % сред следобедните.


Потвърждаването на този факт може да доведе до преференциално следобедно опериране на високорисковите пациенти, което общо би намалило риска.