Биологичният часовник, който регулира циркадния ритъм на организма ни и определя кога ще се чувстваме бодри и кога – сънливи, е само регулаторният център, който синхронизира работата на милиони по-дребни механизми. И именно синхронизираната работа на тези дребни механизми определя най-сериозно състоянието на организма ни. Отново се потвърждава схващането за голямата важност на малките неща.
Всяка клетка в тялото ни има свой личен биологичен часовник, който определя физиологичната й активност, също както централният биологичен часовник определя състоянието на целия организъм. Това твърдение и безспорното му потвърждаване донесе на трима учени Нобеловата награда за медицина за 2017 г.
Разстройството в биологичния часовник на клетките в един орган може тотално да обърка функциите му и да доведе до болестни процеси. Имайки предвид, че основен регулатор на комплекса от по-малки механизми е централният биологичен часовник на организма, то всеки локален проблем в работата на даден орган може да се разглежда като последствие именно от неговото разстройство. Учените дават редица примери за ясно онагледяване на тази връзка.
Естественият ритъм на организма ни изисква със свечеряването физиологичните процеси в организма постепенно да започнат да отслабват. Тогава централният биологичен часовник изпраща сигнали към всички свои компоненти, действащи на клетъчно ниво, с които ги информира, че настъпва нощта и те може да преустановят работата си.
Панкреасът например спира секрецията на инсулин, защото е получил сигнал, че организмът вече е в период на почивка и не предстои хранене поне до сутринта. Нерядко обаче ни се налага да действаме срещу естествените механизми, регулиращи работата на организма и да се храним много късно вечер, след като мозъкът официално е освободил редица органи и системи от дневните им функции.
Така при късно хранене панкреасът получава сигнал от стомаха, че в него е попаднала храна и е необходимо да се синтезира инсулин за усвояване на въглехидратите. В такива моменти локално действащите механизми на биологичния часовник активират дейността на органа, но нарушават общия баланс наложен от него. Така редовното късно хранене ще доведе до поява на инсулинова резистентност и ще създаде предпоставки за развитие на диабет.
В подкрепа на това твърдение учените посочват, че хората на диета, които приемат последната си за деня порция храна по-рано вечер, успяват да редуцират теглото си с 25% по-успешно от тези, спазващи същия хранителен режим, но вечерящи 1 час по-късно.
Посочените данни потвърждават ролята на биологичния часовник не само като регулатор на съня и на естествения цикъл сън-бодърстване, но и като система за поддържане общото здраве на организма.
Всяка по-продължителна промяна в точността на биологичния часовник може да доведе до разстройство в работата на отделни системи в тялото. Следвайки сигналите на тялото си, осигурявайки му сън, храна и физическа активност тогава, когато то има нужда от тях, е най-сигурното и естествено средство за превенция на редица заболявания.
