Белият дроб представлява дихателен орган, който има отношение към извършването на газовата обмяна и превръщането на венозната кръв в артериална чрез обогатяването и с кислород и освобождаването на натрупания въглероден диоксид от обмяната на веществата.


Той представлява чифтен орган и се разполага в кухината на гръдния кош. Белите дробове са отделени от коремните органи чрез диафрагмата. Големината им зависи пряко от размерите на гръдния кош, което от своя страна обяснява индивидуалните и половите различия при различните лица. Освен това отношение има и ритъмът на дишане – размерът на белите дробове се увеличава при вдишване и намалява при издишване.


Белият дроб има формата на издут полуконус като неговата основа е обърната към диафрагмата, а върхът му се намира на 2-3 см над ключицата. Различават се три повърхности – външна или ребрена, диафрагмална и медиастинална.



Медиастиналната повърхност е леко вдлъбната и върху нея се намира хилуса на белия дроб. През него навлизат главният бронх и белодробната артерия, заедно с бронхиалната артерия и нервни влакна. Същевременно от хилуса излизат белодробните вени, бронхиалната вена и лимфни съдове.


NEWS_MORE_BOX


Бронхът, заедно със съдовете, които влизат и излизат през белодробния хилус, формират т. нар. белодробен корен.


Белият дроб е съставен от различни анатомични единици – дялове, делчета, ацини, сегменти. С разклоняване на бронхите до по-малокалибрени участъци започва постепенно преминаване на хрущялните пръстени в пластинки, които постепенно също намаляват размерите си и при вътределчестите разклонения изчезват напълно.


Количеството на делчетата в двата бели дроба е около 1000. Вътре във всяко делче разклонението на съответния бронх се разпадат на крайни бронхиоли, чиято стена не съдържа хрущялни елементи. Бронхиолите са покрити от епител, който съдържа секретиращи клетки или наричани още клетки на Клара.


Следва продължение...