Отделителната система е представена от бъбреците, пикочопроводните пътища (уретери и уретра) и пикочния мехур. Бъбреците са органите, които осъществяват филтрацията на кръвта и образуването на урината. Те са чифтен орган с характерна форма – дъгообразно извити с изпъкнала странична част и приплеснати в предно-задно направление.
В срединната част на вътрешната страна на бъбрека има вдлъбване, в което се разполага т. нар. бъбречен хилус. През него минават сноп от нерви, артерии, вени и лимфни съдове.
Дължината на бъбрека е около 12 см, а на дебелина варира межди 2,5-3 см. Левият бъбрек обикновено е по-дълъг и малко по-голям от десния бъбрек, което се дължи на разлики в кръвоснабдяването.
Двата бъбрека залягат върху задната коремна стена – в т. нар. ретроперитонеално пространство. Горният им край се намира на нивото на 12 гръден прешлен, а долният им край на нивото на 1-2 поясен прешлен. При слабост на прикрепящия ги апарат е възможно да достигат нивото на 3-4 поясен прешлен. Тази особеност е по-характерна за напредналата възраст.
NEWS_MORE_BOX
Десният бъбрек се разполага 1-2 см по-надолу от левия, поради лекото избутване от черния дроб. В горната част и на двата бъбрека залягат т. нар. надбъбречни жлези, които отговарят за синтеза на редица хормони.
Бъбреците са покрити с фиброзна капсула отвън, която се състои от съединителна и мастна тъкан. Периферно на нея се разполага още околобъбречна мастна тъкан, чрез която мастна капсула бъбрекът е добре защитен от удари.
Структурата на бъбрека може да се разглежда в две части – външна, която се нарича кора (cortex renalis) и вътрешна – сърцевина (medulla renalis). Кората е с дебелина 0,5-1см, със сиво-кафеникав цвят. Вътрешната част има лъчист строеж и е съставена от няколко подобни на пирамиди части, които варират от 7 до 20 на брой.
Следва продължение...
