Микробиомът е съвкупността от всички живи организми – бактерии, гъби, вируси, които населяват повърхността и кухините на човешкото тяло. При различни условия и състояния нарушаването на постоянството на този микробиом води до различни патологични състояния, т.нар. микробиомна теория.


Ново проучване показва, че интестиналният микробиом определя личностни характеристики на индивида като социалност или невротичност. Изследването също така акцентуира върху потенциалните ползи на про- и пребиотичните храни.


Д-р Катерина Джонсън от отделението по експериментална психология в Оксфордския университет във Великобритания решава да изследва връзката между брактериите в червата и личностни характеристики като социалност и невротизъм. Идеята ѝ за проучването идва от нарастващия интерес към т.нар. микробиомна теория през последните години и установяването на редица влияния на интестиналния микробиом върху мозъка – т.нар. невро-интестинална ос (gut brain axis). Нейната цел била да установи как различията в интестиналния микробиом на общата популация са свързани с черти от техния характер.



Д-р Джонсън събира общо 655 фекални проби от възрастни, от които 71% били жени и 29% мъже, всички на средна възраст 42 години. Екипът използвал 16s рРНК генно секвестиране, за да изследва кои бактериални видове изобилствали при отделните индивиди. Освен това екипът подава и анкета на участниците, чиято цел е да даде информация за техния характер, начин на живот, общо здравословно състояние и социодемографски фактори. 
Екипът използва интернационален модел да групирането на участниците според техния характер в пет групи:


Ектроверти – търсещи и наслаждаващи се на компанията на други хора;


Съгласие – доверие и кооперация при общуване;


Добросъвестност – с внимание към детайлите и конецнтрация;


Невротицизъм – тендециозно емоционално негативно поведение;


Отвореност – креативност и интелектуална любопитност, както и желание за търсене на нови преживявания.


В изследването били взети под внимание външни фактори, които могат да повлияят микробиома – начин на раждане, хранене на като бебе, прием на антибиотици през последните 6 месеца, прием на про- и пребиотици, индекс на телесната маса (ИТМ) и др.


При изследването били установени в отделните участници бактерии, които предишни изследвания свързват с аутистично-спектърни разстройства, а сега проучването свързало с различия в социалността. Това показва, че интестиналният микробиом се свързва не само с крайни болестни състояния, но и с различни личностни характеристики в нормата. От друга страна, хора с по-богата интестинална флора показали по-широки социални връзки. Връзката според изследването е двустранна – не просто бактериите определят поведението, но и поведението може да определя микробиома. Оказало се, че и по-бедният микробиом определял по-висока честота на емоционално напрежение и тревожност.


По-нататъшни анализи показали, че хората, които се хранели с повече храни богати на про- и пребиотици били по-малко тревожни и имали по-малък риск да развият ментално заболяване. Пробиотични храни са различни ферментирали храни – сирена, млека и др., докато източници на пребиотици са бананите, меда, целите семена, боб, лук и др.


Изследването дава възможност за повече проучвания в областта, с които да се съсредоточим върху търсенето на микробиомно лечение на аутистично-спектърни заболявания и други ментални заболявания.