Разстройствата от аутистичния спектър (ASD) са неврологични състояния и състояния на развитието, което засяга начина, по който хората общуват, научават нови неща и влияе на поведението.

 

Симптомите на ASD могат да включват трудности при комуникация с другите и адаптиране към промени в рутината, повтарящи се поведения, раздразнителност и ограничени или фиксирани интереси към конкретни неща.


 

Въпреки че симптомите на аутизъм могат да се появят на всяка възраст, първите признаци обикновено започват да се проявяват през първите две години от живота на детето.

 

До ден днешен невролозите и медицинските изследователи не са идентифицирали основните причини за разстройствата от аутистичния спектър.

 

Въпреки това минали открития предполагат, че това може да бъде причинено от взаимодействието на специфични гени с фактори на околната среда.

 

Интересното е, че скорошни невронаучни изследвания са установили, че биологичният състав на червата може да допринесе за някои от най-характерните симптоми на ASD.

 

По-конкретно, проучвания с лабораторни модели са показали, че оста между чревните бактерии и централната нервна система може да повлияе на социалното поведение.

 

Въз основа на предишни констатации, изследователи от университета в Рим Tor Vergata и Университета в Калабрия наскоро са провели ново проучване върху лабораторни модели, изследвайки ефектите от трансплантацията на фекален микробиом, събрана от донори с аутизъм, на други лабораторни домели.

 

Резултатите, публикувани в Neuroscience, предоставят допълнителни доказателства, които свързват чревния микробиом със социалното поведение, типично за разстройствата от аутистичния спектър.

 

Трансплантацията на фекален миклобиом чрез сонда от донори на лабораторни модели с аутизъм е довело до колонизация на подобен на характерния за аутизма микробиом и аутистично поведение, в сравнение с потомството на бременни жени, изложени на валпроева киселина, поясняват учените.

 

Тези промени изглежда са тясно свързани с увеличените популации на Tenericutes и значително намаление на популациите на Actinobacteria и Candidatus S. в стомашно-чревния тракт.

 

Учените са изследвали две групи лабораторни модели.

 

На първата група е била извършена трансплантация на микробиом, произхождащ от червата на участници с разстройства от аутистичния спектър.

 

Втората група - контролна група е била изложена на валпроева киселина - синтетично съединение с антиконвулсивни свойства.

 

В контекста на трансплантацията се обясняват повишените нива на експресия на провъзпалителните фактори IL-1β, IL-6, COX-1 и TNF-α както в мозъка, така и в тънките черва.

 

Атрофията на чревните власинки и възпалителната инфилтрация са били увеличени в тънките черва на лабораторните модели в експерименталната група, в сравнение с контролите.

 

Лабораторните модели, които са получили микробиом от донор с разстройства от аутистичния спектър, са показали необичайно поведение, докато изпълняват различни тестове за лабиринт, които се използват широко в невронаучните изследвания.

 

Тяхното поведение може да бъде свързано с това, наблюдавано при деца и възрастни с аутизъм.

 

Последните открития потвърждават предишните резултати в областта, което предполага, че чревния микробиом наистина може да играе роля в социалното поведение.

 

Необходими са обаче по-нататъшни изследвания, преди да може да се извърши каквато и да е възможна манипулация на чревни бактерии с подходящи диети или пробиотици при пациенти с разстройства от аутистичния спектър.

 

Референции:

https://dx.doi.org/10.1016/j.neuroscience.2022.06.038