Какво представляват ацинарните клетки?

Ацинарните клетки са клетки на външносекреторната (екзокринната) част на задстомашната жлеза (панкреаса), които произвеждат, съхраняват и секретират храносмилателни ензими. Те произвеждат почти всички ензими, необходими за храносмилането в тънките черва, включително ендо- и ектопротези, нуклеази, липази и гликозидази. Скоростта на протеинов синтез в ацинарните клетки е по-висока от тази на всички други клетки в тялото.


Името „ацинарни“ (от латинската дума „acinus”) се отнася до подреждането на тези клетки в панкреаса, където те са групирани в гроздове, наречени ацини. Ацините секретират всички ензими, необходими за храносмилането на въглехидрати, протеини и липиди в тънките черва.



Каква е функцията на екзокринния панкреас?

Основната функция на панкреаса е да произвежда ензими, необходими за храносмилането. Около 95% от панкреаса се състои от екзокринна тъкан, която включва ацинарни клетки и секретира храносмилателни ензими. Останалата част от панкреаса е ендокринна тъкан, която е съставена от ендокринни клетки, наречени Лангерхансови острови. Основната функция на ендокринния панкреас е да регулира нивата на кръвната захар чрез освобождаване на хормони като инсулин в кръвта.


Какви са структурата и функцията на ацинарните клетки?

Ацинарните клетки са силно пригодени за производството, съхранението и секрецията на храносмилателни ензими.


Синтез на протеини


Ацинарните клетки на панкреаса произвеждат почти всички ензими, необходими за храносмилането в тънките черва. Следователно те синтезират протеини с много висока скорост, всъщност те произвеждат и отделят повече протеини, отколкото които и да е други клетки в тялото на възрастен човек. Ацинарните клетки са специално пригодени за тази функция и съдържат изобилие от гранулиран ендоплазмен ретикулум за производство и обработка на протеини.


Съхранение на ензими


Над 90% от протеините, произведени в ацинарните клетки, са опаковани в специализирани органели, наречени зимогенни гранули. Храносмилателните ензими се съхраняват в зимогенните гранули, докато не станат необходими, след което те се секретират от ацинарните клетки чрез екзоцитоза.


Зимогенните гранули имат киселинно рН, което инхибира (потиска) активността на храносмилателните ензими и помага да се предотврати потенциалното смилане на панкреасните тъкани. Ензимите също могат да се съхраняват в неактивна форма, за да се сведе до минимум рискът от увреждане на панкреаса.


Ензимна секреция


Съдържанието на зимогенните гранули се освобождава чрез екзоцитоза и преминава през панкреатичния канал до дванадесетопръстника (горната част) на тънките черва. Храносмилателните ензими обикновено се активират едва след като достигнат дванадесетопръстника.


Как функционират ацинарните клетки при остър панкреатит?

Ацинарните клетки са свързани с остър панкреатит, състояние, при което панкреасът се възпалява. Камъните в жлъчката са най-честата причина за остър панкреатит. Те блокират каналите, които свързват панкреаса с жлъчния мехур, което води до натрупване на ензими в панкреаса. След това ензимите започват да смилат панкреатичната тъкан и да причиняват силно възпаление.


Острият панкреатит е най-често свързан с камъни в жлъчката и / или прекомерна консумация на алкохол. Проучванията обаче показват, че ацинарните клетки могат да играят ключова роля за началото на състоянието. При здрави лица храносмилателните ензими не се активират, докато достигнат дванадесетопръстника на тънките черва. Преждевременното активиране на тези ензими в ацинарните клетки води до развитие на панкреатит и възпаление на околните тъкани.


Библиография:
PubMed. Pancreatic acinar cell: its role in acute pancreatitis
National Center for Biotechnology Information (NCBI). Human Pancreatic Acinar Cells