Апоптозата е предвидено и умишлено клетъчно самоубийство. Тя е постепенен физиологичен процес, чрез който се елиминират клетки, които вече не са нужни на определен орган или на цяла система. Този – нормален за организма процес, съществува още от ембрионалното развитие на индивида и продължава прец целия му живот. Това е процес на контролирано автосмилане, в който клетката активно участва. Апоптозата може да е предизвикана от редица външни или вътрешни сигнали, след които протичат редица известни морфологични и биохимични промени и накрая клетъчно абсорбиране.
Какъв е „сценарият“ на клетъчното самоубийство? Първоначално, в ядрото се активират калций и магнезий зависими ендонуклеази, които предизвикват фрагментиране на молекулата на ДНК (разкъсват я). Ядреният хроматин се оформя на фрагменти, свързани с ядрената обвивка. Следва намаляване на клетъчния обем, на елементите на цитоскелета се прегрупират в снопове. Рибозомите се прегрупират и пакетират, а грЕР образува концентрични спирали. Каналите в мембраните на митохондрийте стават широко проходими и се нарушава установения електронен транспорт.
NEWS_MORE_BOX
Съществуващия цитохром „с“ излиза от митохондриите и предизвиква промени в цитозола, отговорни за разграждането на клетката. Това определя митохондриите като първите и най-отговорни структури за клетъчното „самоубийство“.
Апоптозата може да бъде активирана от фактори като туморния некротичен фактор, трансформиращия растежен фактор, някои оксиданти, ултравиолетово лъчение, йонизираща радиация, онкогени и други. Апоптозата обаче може да бъде и потисната от т. нар. съживяващи фактори, каквито са растежни фактори, хормони (естрогени и андрогени), аминокиселини и др. Мощни съживяващи фактори са протеините от т. нар. Bcl-2 фамилията, които потискат всички етапи на апоптозния процес.
