Апаратът на Голджи е единствения органел в клетката носещ името на своя откривател. През 1898 година Камило Голджи оповестява своето откритие и въпреки, че дебатите за съществуването на този органел продължават дълги години, през 1913 г. той окончателно е доказан и приет.
 
Основната функция на този, така дълго обсъждан, органел е свързана с модифициране, сортиране и пакетиране на протеини, идващи главно от гранулирания ендоплазмен ретикулум (грЕР). 
 
Апаратът на Голджи е съставен от лекоизвити мембранносвързани цистерни с тубуларни разширения в крайщата, около които се разполагат малки везикули. Той се разполага между ядрото на клетката и грЕР и е съставен от три зони. 
 
Първата зона – съставена от конвексно (изпъкнало) завити цистерни, представлява цис-мрежата на органела и се позиционира по посока на грЕР. 
 
Следващите няколко цистерни образуват междинната - „средна зона“ на органела, а последните цистерни образуват вдлъбнато (конкавно) завитата транс-мрежа на апарата на Голджи.

Как попадат протеините в апарата на Голджи?

 
Новосинтезираните протеини се модифицират в грЕР и от там поемат към цис-мрежата на Апарата на Голджи посредством т. нар. транспортни везикули
NEWS_MORE_BOX
 
 
Те се обособяват чрез пъпкуване от мембраната и последващо включване в следващата цистерна на апарата, като се започне от най-външната към вътрешните цистенри. 
 
Тук протеините отново се подлагат на модифициране – гликозилиране, сулфатиране, фосфорилиране или частична протеолиза (частично разграждане на белтъка, най-често на сигналния пептид, до аминокиселини), след което настъпва разклоняване в пътя на протеините.
 
Някои от протеините се насочват към клетъчната мембрана за нейната подмяна и „ремонтиране“, голяма част отиват за изграждане на органели в клетката, някои се насочват към изграждане на мембраните на лизозомите, а други участват в сортирането, пакетирането и съхранението на секреторни протеини и везикули и тяхното отделяне от клетката.