Сър Александър Флеминг е британски лекар, биолог и фармаколог, роден на 6 август 1881 г. в шотландска ферма в бедно семейство. Той е известен с откритието на ензима лизозим през 1922 г. и, разбира се, с откриването на пеницилина през 1928 г. За това си постижение той получава Нобелова награда за медицина през 1945 г. Той също така е автор на много научни статии в областта на бактериологията и имунологията.

 

Медицинското си образование получава в Лондон в медицинското училище и болницата „Света Мария“. След това продължава задълбочено да изучава биология, фармакология и имунология. През първата световна война служи като лекар и трупа безценен опит при лечението на инфектирани рани. Започва да размишлява върху идеята за създаване на лекарство, което да унищожава вредните микроби, без да вреди на тъканите.


 

След войната, той продължава изследванията си и през 1928 г. като на шега, поради немарливост една от неговите лабораторни панички със стафилококови бактерии била плесенясала. Той забелязва, че там, където е плесенясало, бактериите са изчезнали. Флеминг прави извод, че плесента произвежда някаква субстанция, която унищожава стафилококовите бактерии.

 

Не след дълго д-р Флеминг успява да докаже, че това всъщност е вещество, което спира развитието и на много други вредни бактерии. Той нарича това ново вещество пеницилин. Публикува изследването си почти веднага (през 1929 г.). Въпреки значимостта на откритието, то остава незабелязано повече от 10 години.

 

Флеминг отбелязва, че пеницилинът би могъл да намери огромно приложение в медицината, но така и не успява да разработи метод за пречистването му. Когато от академичната общност обръщат поглед към откритието на Флеминг, учените започват да разработват методи за пречистване и успяват да извлекат пеницилина. През 1941 г. започват изследвания с хора.

 

Пеницилинът се оказва безвредна субстанция както за хора, така и за животни. По време на Втората световна война с него са лекувани само ранени на фронта, а след това става едно от най-разпространените лекарства в цял свят.

 

Откритието на пеницилина се смята за едно от най-значимите открития на 20-и век.