Какво представлява алдостеронът?

Алдостеронът е стероиден хормон, секретиран от кората на надбъбречната жлеза. Той е част от системата ренин – ангиотензин – алдостерон и е неразделна част от сложните механизми, които контролират водния и електролитния баланс в тялото. Действието му влияе върху нивата на натрий, калий и вода чрез отделителната и кръвоносната системи.


Каква е функцията на алдостерона?


Основната функция на алдостерона е да увеличава реабсорбцията (обратното всмукване) в последната част на дисталния канал на нефрона и събирателните канали. Когато работи специфично на това място, хормонът се свързва с минералокортикоидните рецептори на дисталния канал. След като алдостеронът се свърже с рецепторите, пропускливостта на дисталната тубулна мембрана се увеличава. Това улеснява преминаването на калий и натрий.


Алдостеронът също така активира механизма на секреция на водородни йони в събирателните канали. Това регулира рН на плазмата и следователно е важно за киселинно-алкалния баланс. Също така алдостеронът има допълнителна роля в освобождаването на антидиуретичен хормон (вазопресин или ADH) от хипофизната жлеза, при което повече вода се реабсорбира в тялото чрез нефрона. Алдостеронът обаче засяга приблизително 3% от общата реабсорбция на вода. Следователно се счита за механизъм за фина настройка, който е по-подходящ за малки, промени в обема на кръвта, а не за предпазна мярка при остра загуба на кръв.


Хормоните ренин, ангиотензин и алдостерон регулират кръвното налягане чрез произвеждането на ензими, отговорни за вазоконстрикцията (стесняването на кръвоносните съдове) и регулират секрецията и екскрецията в бъбреците.


Ренинът (ангиотензиногеназа) е ензим и хормон, който се произвежда от бъбреците и се освобождава, когато нивата на течности в тялото спаднат. Хиповолемията може да бъде причинена от дехидратация, нисък прием на вода, продължителна диария или повръщане, загуба на кръв и системни инфекции.


Бъбрекът изисква знак, за да освободи ренин. Този знак се дава чрез автономната нервна система, която реагира на сигнали, изпратени от специализирани барорецепторни клетки в стените на сърцето и основните артерии. Има два вида барорецептори (механорецептори) – за високо и за ниско налягане. Те отчитат степента на разтягане в артериите, вените и миокарда. Когато барорецепторите отчетат спад в обема на кръвта, се освобождава ренин. Ренинът трансформира ангиотензиноген в ангиотензин I.


Ангиотензиногенът е протеин, който се произвежда в черния дроб. В присъствието на ренин, ангиотензиногенът се превръща в ангиотензин I. За да се получи окончателната форма, или ангиотензин II, е необходим друг ензим, произведен от белите дробове, наречен ангиотензин-конвертиращ ензим или АСЕ. Терминът АСЕ е познат, тъй като АСЕ-инхибиторите са популярни лекарства, използвани за контрол на хронично високо кръвно налягане. Чрез инхибиране (подтискане) на този ензим кръвоносните съдове се отпускат и кръвното налягане не достига опасни нива.


Библиография:
Marieb, Elaine Nicpon; Hoehn, Katja. Human anatomy & physiology (9th ed.)
Sherwood, Lauralee. Human physiology: from cells to systems