Албуминът е най-разпространеният циркулиращ протеин в кръвната плазма. Той представлява половината от общото съдържание на протеини в плазмата при здрави хора. Албуминът се синтезира от чернодробните клетки (хепатоцити) и бързо се екскретира в кръвта със скорост около 14 g на ден.
В черния дроб се съхранява много малко количество албумин и голяма част от него бързо се екскретира в кръвта. При хората серумният албумин функционира като модулатор на плазменото онкотично налягане и транспортира съединения, наречени лиганди. Тези лиганди, транспортирани чрез серумния албумин, включват ендогенни (вътрешни за организма) вещества като билирубин, йони, мастни киселини и екзогенни (външни за организма) лиганди като лекарства. В медицината серумният албумин може да бъде измерен чрез стандартен кръвен тест, тъй като той е важен показател за хранителния статус на организма.
Албуминът също е колоидна течност, прилагана на пациенти, нуждаещи се от реанимация на течности (подмяна на течности), особено в условията на травма (т.е. хиповолемичен шок) или в условия на парацентеза (наличие на течност в областта на корема при някои заболявания) с голям обем.
Стойността на серумния албумин може също да помогне на клиницистите за оценяването на чернодробната функция при пациенти или способността за биосинтезиране на протеини и фактори, жизненоважни за общата хомеостаза на тялото.
Човешкият албумин е малък глобуларен (със сферична форма) протеин с молекулно тегло 66,5 килодалтона (kDa). Състои се от 585 аминокиселини.
Синтезът на албумин се извършва в черния дроб, след което той се екскретира в кръвния поток. Албуминът може да бъде открит в кръвния поток, интерстициалното пространство (междуклетъчно пространство), както и в други течности. Когато бъде открит в други течности в големи концентрации, например в асцит (патологично натрупване на течност в коремната кухина) или урина, това често е индикация за основно патологично състояние.
Списъкът на лекарствата, транспортирани от албумин, включва метадон, пропранолол, тиопентал, фуроземид, варфарин, метотрексат, алфентанил и много други.
Тежкото чернодробно заболяване може да доведе до хипоалбуминемия, което води до по-малко налични места за свързване на екзогенни лекарства. Това води до по-големи количества несвързани екзогенни лекарства, което може да доведе до повишена чувствителност към лекарството. Тази чувствителност се проявява, когато пациентите имат серумни концентрации на албумин по-ниски от 2,5 g/dL.
След като албуминът влезе в кръвообращението, около 30% до 40% остава в кръвния поток, а останалата част влиза в интерстициалното (междуклетъчното) пространство. По-голямата част от протеина, който напуска циркулацията, след това се връща в кръвообращението през лимфната система.
Библиография:
Rothschild MA, Oratz M, Schreiber SS. Serum albumin. Hepatology
National Center for Biotechnology Information (NCBI). Physiology, Albumin
