Сетивният дял на нервната система ни осигурява информация за промените и цялостно за състоянието на заобикалящия ни свят, както и за вътрешната среда на организма. Тук се включват зрителна, слухова, обонятелна, равновесна, вкусова и соматосетивна система. Само от ставането от леглото до отпиването на чаша вода ние включваме всички сетивни системи в действие.


Чрез тях се адаптираме към заобикалящата ни среда и ни се осигурява възможност за активно въздействие върху нея. Паралелно с това протича постоянно информация за състоянието на организма – например болковата симптоматика.


Всяка сетивна система се състои от три основни елемента – рецепторна част, аферентни пътища (по които се придвижва информацията до централната нервна система) и корово представителство (център от кората на главния мозък). Характерно е, че всяка група рецептори е максимално чувствителна към конкретен стимул. Така зрителните рецептори отговарят на светлина, а паралелно с това са нечувствителни към топлина и различни механични въздействия. Изключение от това правило е например много силен удар, който води до зрително усещане за „искри в очите“.



Взависимост от вида на дразнителя рецепторите, които го възприемат се различават – така механорецепторите възприемат механични дразнители, като се включват рецептори за допир, натиск, вибрация. Рецепторите за температура са два вида – за топло и студено и се наричат терморецептори. При увреждане на дадена структура в тялото се регистрира болка чрез съответните рецептори, които се наричат ноцицептори. Обонятелните и вкусовите рецептори въприемат химичните дразнители и се наричат още химиорецептори.


При дразнене на рецепторите се генерира рецепторен потенциал. Превръщането на енергията на дразнителя в биоелектричен потенциал се означава като трансформация. 


Взависимост от начина, по който реагират рецепторите на продължителни стимули те се разделят на бързо- и бавно-адаптиращи се. Първите реагират само в началото, след което привикват към дразнението. Към тази група се причисляват рецепторите за натиск.


При залитане на тялото се води до възбуждане на вестибуларни рецептори, след което в централната нервна система се прави анализ на получената информация и се „преизчислява“ положението на тялото, така че да се запази равновесие. Това се осъществява чрез изпращане на сигнал за съкращение на определени мускулни групи, които противодействат на залитането и се предотвратява падане. За разлика от бързоадаптиращите се, бавноадаптиращите се рецептори отговарят през цялото време на действието на стимула.


С нарастване силата на дразнителя се увеличава броят на възбудените рецептори, което води до увеличаване броя на възбудените сетивни нервни влакна. Кодирането на силата на дразнителя посредством честотата на акционните потенциали, предавани по единичното нервно влакно, се означават с термина честотен код. Увеличаване честотата на отговор (деполяризация) е по-добре изразено при слаби, отколкото при силни стимули.


Съответно сетивните системи са по-чувствителни към слаби, а не към силни стимули.


Неизменно ниво във всяка една сетивна система е т. нар. таламус. След обработка в тази част на мозъка информацията се предава към кората на главния мозък. В повечето случаи информацията до кората не се предава по един-единствен път, а по няколко паралелни.


Всяка сетивна система притежава точно определено корово представителство в различните части на мозъчната кора. Без кората е немислимо осъществяване на т. нар. перцепция – възприемане на дразнителя, разграничаване и оценка на отделните му качества.

 

Библиография:

1. Гърчев Р., Физиология на човека, второ издание, София, 2015 г,