Болестта на Паркинсон бива класифицирана като моторно невродегенеративно заболяване, дължащо се на намаляването на допамин-продуциращи неврони в определена зона от мозъка, наречена Substantia Nigra.

 

Именно загубата на тези неврони води до появата на симптоми, които най-често са свързани с двигателни смущения, тремор, затруднена координация на движенията, промяна в позицията на тялото, промени в сетивата и различни промени в психическото състояние. Обикновено симптомите се развиват бавно, в продължение на години.


 

През 2016 г. според СЗО 6,1 милиона хора страдат от Паркинсон. В България бройката в момента е около 12 000 - 13 000 души.

 

Ето 9 от най-честите погрешно разбрани факта за болестта:

 

1. Болестта засяга само моториката на организма

Това е невярно. Най-честите симптоми са свързани с двигателните възможности и самото заболяване се класифицира като моторно, но болните обикновено проявяват и немоторни симптоми, например деменция, депресия, проблеми със съня, сексуална дисфункция, стомашно-чревни проблеми и др.

 

Понякога немоторните симптоми се появяват първи, а при напредналите случаи те са доминиращи и когато са налице се говори за тежко заболяване и значително влошено качество на живот.

 

2. Лечението е ефективно само за първите няколко години

Засега няма открито лечение на заболяването, но са достъпни медикаменти, които забавят неговия ход и намаляват симптомите. Такъв препарат е Levodopa.

 

Това е вещество, което в мозъка се преобразува в допамин и замества липсващия. Много хора смятат, че лечението обаче действа само за около 5 години след, което спира.

 

Реално погледнато ефектът не спира, а намалява. Невроните, които изчезват синтезират ензима, който е нужен за преобразуване на леводопа в допамин и с намаляването на броя им ензимът също намалява.

 

Преди се е смятало, че лечението трябва да се отлага, за да не намалее неговата ефективност, но след като вече е ясно защо намалява ефектът, то може да бъде започнато по-рано, за да се забави възможно най-много развитието на болестта.

 

3. Лекарството влошава състоянието

Митът тръгва от факта, че при приема на леводопа понякога се срещат странични ефекти, включващи дискинезия – състояние, при което се получават спонтанни движения на някои части на тялото.

 

Учените обясняват, че обикновено страничният ефект се развива при пациенти, които страдат и от други двигателни разстройства. Дискинезията не уврежда организма и подобряването на мобилността, която предлага лекарството е много по-значително от честотата на случаите на дискинезия. Ползите със сигурност са повече от рисковете.

 

4. Треморът винаги е признак на болестта на Паркинсон

Масово хората смятат, че появата на тремор означава развитие на Паркинсон. Уви, симптомът може да се появи и при прием на някои лекарства, предизвикващи „паркинсонизъм“, съдови промени, дистоничен или есенциален тремор и други психогенни разстройства.

 

5. Докторите могат да определят развитието на болестта

И това е невярно, тъй като развитието при различните пациенти е изключително индивидуално и все още не е изяснено защо при някои е по-бързо, а при други – по-бавно.

 

Съществуват възрастови различия, както и разлики между отделните раси.

 

Провеждат се множество проучвания, целящи изграждането на по-добри методи за прогнозиране на състоянието и по-ясна картина за пациента.

 

6. Всеки болен развива тремор

Треморът е най-честият симптом, но не всеки пациент го развива. При някои преди появата на тремор се появяват немоторни смущения.

 

Според проучвания около 20% от пациентите никога не развиват тремор, като според специалистите, за появата на този конкретен симптом, значение има засегнатата част от мозъка.

 

7. Възможни са обостряния на симптомите

При други заболявания, като множествената склероза, е възможно да съществуват епизоди на засилване на симптомите. При болестта на Паркинсон това не е точно така.

 

Болестта обикновено се развива много бавно и рядко симптомите рязко се увеличават, като това обикновено се получава от странични фактори.

 

Проучвания сочат, че 1 на 4 подобни случаи се дължи на инфекция. Други фактори са стрес, лекарствени реакции, грешна терапия, влошаване на здравето след оперативни интервенции. Обикновено влошаването на симптомите е обратимо.

 

8. Само лекарствата помагат за подобряване на състоянието

Грешка. Освен лекарствената терапия, физическата активност играе огромна роля за забавяне на прогреса на заболяването.

 

Съществуват редица проучвания, доказващи, че редовната физическа активност намалява симптомите и забавя прогреса на болестта.

 

Ясно се вижда, че тези, които тренират много по-бавно се влошават от тези, които не се движат активно или започват по-късно.

 

9. Болестта е фатална

Болестта не е смъртоносна както например е инфарктът на миокарда или мозъчният инсулт. Обикновено смъртта настъпва недиректно от самото заболяване.

 

Болните обикновено са с намалена продължителност на живота, особено когато заболяването започне по-рано, но е по-малко значима при тези, които не развиват деменция.

 

Заболяването повишава риска от падане поради двигателните смущения. Някои падания могат да бъдат фатални, а някои се нуждаят от хирургична намеса, която увеличава риска от усложнения и инфекции.

 

Друг значим риск са пневмониите. Пациентите по-трудно преглъщат и понякога е възможно храна или други погълнати частици да попаднат в дихателната система. Освен дисфагията (трудното преглъщане), налице е намален кашличен рефлекс, което означава, че пациентите по-трудно изкарват и аспирираните частици. Всичко попаднало и останало в дихателните пътища е предпоставка за развитие на инфекция или асфиксия (задушаване).

 

Повечето пациенти загиват със заболяването, но не от него.

 

Източник:

Medical News Today