Да се копира и предаде абсолютно точно наследствената информация от родителската на дъщерната клетка не е важно само, за да имаме същия цвят очи като майка си или косата на баща си. Точното копиране (реплициране) на ДНК е важно, за да можем буквално да оцелеем. И най-малката грешка в репликацията на ДНК и предаването ѝ при следващите деления на клетката може да доведе до съществени промени в организма и нарушаване на жизнените му функции.
Репликацията на човешката ДНК, която се намира в ядрото на клетката се различава от копирането на ДНК в митохондриите. За разлика от митохондриалната ДНК молекула, която е кръгла (циклична), ядрената ДНК молекула има свободни краища и при нея репликацията протича по различен начин.
NEWS_MORE_BOX
Преди да започне самата репликация обаче, ядрената ДНК трябва да се „открие“ и да стане достъпна за действието на различните ензими. Това става чрез разрушаване на третичната и четвъртичната структура на хромозомите и декомпресията на ДНК. Веднъж станала „достъпна“ ДНК се подлага на действието на ензима Хеликаза, който разделя двойноверижната структура и превръща участъка на действието си в две самостоятелни единични вериги ДНК. Всяка от тези две вериги започва своята репликация отделно, като поради своята специфика, едната от веригите се реплицира по-бързо, а другата по-бавно. По-бързо реплициращата се верига се нарича Водеща верига и за нейното синтезиране се използва ензимът ДНК полимераза δ (делта), а по-бавно реплициращата се верига се нарича Изоставаща верига и за нейното копиране се използва ензимът ДНК полимераза α (алфа).
Подобно на продължителността на един нормален работен ден, репликацията на ядрената ДНК отнема също около 6-8 часа. Това може да се осъществи толкова бързо, защото репликацията започва едновременно от много на брой начални точки на линейната молекула и върви и в двете посоки по веригата.
